Вечер. Седим с една моя позната в един ресторант и дрънкаме за изкуство. Ина, така се казва тя, е маниачка на тема изкуство. С нея се виждаме рядко и то, за да посетим изложба или театър, или нещо от тоя сорт.
Постепенно разговорът започва да ме уморява и аз започвам да ставам раздразнителен:
- Всъщност, знаеш ли... никога не съм имал добро мнение за изкуството.
- Защо тогава посещаваш изложби?
- Заради теб.
- Заради мен?
- Не ми харесва бутафорията, която човечеството обявява за духовност, наричайки я изкуство...
- Е, все пак е свързано с някакво духовно изживяване...
- Хе, че какво духовно изживяване виждаш в онези модернистични цапаници на оная изложба, която посетихме заради теб миналия петък?
- Честно да ти кажа и аз не съм във възторг от него, но това си е негово виждане за нещата и ако ти и аз не можем да видим така нещата, други може да открият нещо за себе си...
- Ха, че какво различно вижда тоя тип? Какво е лицемерие, възприемано от всички!... Естествено, другите не могат да ...