11 мин за четене
Има моменти, в които безизходицата и отчаянието спират дъха ти, а страхът и смелостта се смесват. Съдбата те притиска в ъгъла и те поставя на колене. Тогава, в тези моменти, разбираш, че животът е толкова прост и единственото, което трябва е, да се научиш да го живееш, с търпение.
Елена излезе на двора. Пое дълбоко дъх. Въздухът бе чист и свеж. Ухаеше на идваща зима. Вятърът разбуди Балкана и целуна по лицето девойчето. Тя потръпна. Студът я боцкаше, като брадата на мъж.
Портата изскърца и в двора влезе Станулица. В ръцете си носеше малка тава с топли мекици.
"Хубава е била на младини тази жена!" - помисли си Елена. Бе остаряла. Лешниковият цвят на очите ѝ бе започнал да губи наситеността си, сякаш с времето ставаха прозрачни. Лицето ѝ бе издълбано от бръчки, а длетото на времето упорито се опитваше да заличи красотата му. Най-хубавото в нея обаче бе усмивката ѝ, като зарево̀ огряваше и топлеше.
- Добро утро, чедо! Рано си станала, ама то тук на чист въздух човек бързо се наспива. Нося ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse