ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА: СМЪРТНИЯТ ВРАГ
Отец Тобиас се беше прибрал в абатството, където обикновено служеше и се занимаваше с административната част на управлението на паството си. Това абатство се намираше в северозападната част на щата Мисури. Красивата архитектура на сградата беше впечатляваща и предразполагаше към размисъл и молитва и служеше за възхвала на Твореца. Мотото беше “Ora et labora et lege[1]”.
Но той беше чул за кончината на Донован и беше видял всичко – така че определено имаше информация за случая.
Наясно беше и че едва ли историята ще спре дотук. Той имаше задълбочени познания по екзорсизъм и демонология и изпитваше реалното желание да разплете случая – не просто по религиозни причини, а защото считаше, че можеше да спаси много животи чрез намесата си.
Но от най-високо място му бяха наредили да си трае. Да някой нямаше интерес някои подробности да излизат наяве и освен това да бъдат …
Той се изтегна в разкошно кресло – толкова богато украсено, тъй като представляваше сем ...