КРАДЕЦ НА ЛИСТА
Откъсна листенце. А то прокървя. Кръвта му е прозрачна, тихо се спуска по грубата шаячна дреха на клона.
- Само един лист – каза. – Това ще си взема за спомен.
Дърветата не обичат да говорят с непознати.
- Защо му беше да го прави? – попита брястът, от него бе откъснал лист. – Какво ще придобие?
- Възможност – отговори му брезата. – Така ще има нещо от теб.
- Ти какво разбираш? Той просто къса.
Просто къса. Откъсна още едно листо, докато се разхождаше.
- Ето, виждаш ли? – наежи се брястът. – Не търси възможност.
- Вероятно си прав. Друго търси. – Брезата беше твърде млада, за да спори за сложни неща. Тя почти нямаше още листа, повехнала беше без време.
Задуха вятър. Тук той свири особено. Даже крадецът го чу. Не духаше вятърът просто, свиреше нещо в дърветата. Усети тази мелодия, стана му тъжно. И смачка зеления лист в джоба си. Извади ръката и я помириса. Това го отнесе. Той посивя. И потърси брезата - да се почисти в нея.
- Виж как се отнася с живота – захили се бряст ...