Беше 1912г. една съдбоносна за Балканите и важна за България година.
След тайни срещи,договори и спогодби балканските владетели смятаха, че е време да тръгнат чрез война срещу Султанска Турция, защото считаха, че войната е безспорен елемент от външната им политика и реален шанс за възвръщане на територии там, където живеят техни сънародници.
При Руско-турската война от 1877-78г. и подписания в Сан Стефано преминиларен (предварителен) договор:бъдещата българска държава,след признатите по-рано от Високата порта български църковни енории,изглеждаше възстановена, почти колкото при Цар Иван-Александър! Но това бе илюзорна радост за българите от Добруджа,Мизия, Тракия и Македония...
Великите сили ревизираха и прекроиха балканската карта на конгрес в Берлин още същата година и мечтите на българския идеал за обединение на всички българи, беше една не нужна химера, според интересите на Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия и... за неприятна изненада, от освободителката ни – Русия! Великите европейски държави не искаха да допуснат на Балканите една голяма България, която ще доминира над останалите Сърбия, Гърция, Румъния, Черна гора и победена Турция...
От заветни времена човечеството жадува мир! Но кажете ми, защо това Човечество при тези желани хоризонти, във всеки момент воюва в името на този несподелен мир?! Защо митове и легенди отреждат олтар на преклонение пред Боговете на войната?
Всяка възходяща държава-монархия или република отрежда пиедестал и издига паметник на своя върховен Гръмовержец, и негов верен син е Божественият Арес, Марс или техен аналог, с еднаква жажда за нови битки...
Вечната борба за знания поражда тези неимоверни стремежи: човек непрекъснато усъвършенства средствата за убиване на другите човеци!
Да покориш непознатото,да завладееш умове и сърца, но и да добиеш богатство, власт, да наложиш волята си другиму, е заложено в генното предопределение на човека!
Нещо да се е променило от нашата цивилизация, наследено от вече отминали епохи? Почти нищо,с единствената уговорка,че технологията за убиване е усъвършенствана до автоматизъм.
Философията на човешкото стремление, е да запази себе си, чрез кръвта на победените! И тази изтребителна форма на съществуване е хиляди пъти безсилна да намери божествената заповед:"Не убивай!"
Кольо Гатев Добрев беше родолюбец.
Всеки родолюбив човек по същество е пазител и продължител на традициите, завещани и възпитани в него от предците му. Той изслужи войниклъка в 29-и Ямболски пехотен полк и есента на 1911г. премина в запаса.Като човек който знае да чете и пише и с лекота да се справя с войнските задължения по време на службата, Кольо бе изпратен в Стара Загора, където завърши Школа за пехотни кандидат-подофицери и до края на редовното обучение изкара стаж за взводен подофицер.
Но ето, че тази 1912г. бе отредила съдбата на Кольо да го поведе по пътищата на войната,като стотици хиляди български мъже и синове!
Българите посрещнаха вестта за обявяването на войната с небивал възторг и желание да освободят братята си, останали в пределите на османската империя.
Когато имаш непоклатима вяра в постигането на определено въжделение, тръгваш с всички сили да постигнеш предначертаното!
Следва продължение...
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
Костадин и Мария, войната е върховно усилие и себеотрицание в живота на човека.Когато един народ тръгва да освобождава братята си,той го прави със силен стремеж за справедливост.Тръгвали са с благословията на свещениците и с надеждата да участват поголовно,един вид са приемали ритуалите като празник:с хора и гайди, хиляди изпращачи са нощували край казармите... "Пиянството на един народ", както е написал Захари Стоянов в неговите "Записки на българските въстания".