Беше 1912г. една съдбоносна за Балканите и важна за България година.
След тайни срещи,договори и спогодби балканските владетели смятаха, че е време да тръгнат чрез война срещу Султанска Турция, защото считаха, че войната е безспорен елемент от външната им политика и реален шанс за възвръщане на територии там, където живеят техни сънародници.
При Руско-турската война от 1877-78г. и подписания в Сан Стефано преминиларен (предварителен) договор:бъдещата българска държава,след признатите по-рано от Високата порта български църковни енории,изглеждаше възстановена, почти колкото при Цар Иван-Александър! Но това бе илюзорна радост за българите от Добруджа,Мизия, Тракия и Македония...
Великите сили ревизираха и прекроиха балканската карта на конгрес в Берлин още същата година и мечтите на българския идеал за обединение на всички българи, беше една не нужна химера, според интересите на Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия и... за неприятна изненада, от освободителката ни – Русия! В ...