Прибра се в хотела и се хвърли в леглото. Нямаше желание да прави нищо. Нито да мисли дори. Да, знаеше, че прилича на автомонтьор с този сукман. Но дрехата беше спомен. А щом споменът е хубав...
„По-добре да ходя гола, отколкото облечена със спомени!“ Нещо такова каза приятелката ѝ.
Може да е права. Този комбинезон беше важен само за нея. И го намираше за красив. Във всеки случай беше удобен. Легна с него върху двойното легло. Докато заспиваше, не престана да го гали. Сякаш я милваше този, който ѝ го беше подарил.
Съпругата на адвоката не се появи на закуската в хотела дори към девет и половина, когато тя реши да слезе в ресторанта, за да я види. Беше ѝ неудобно да я търси. А без нея не можеше да остане тук. В какво неловко положение се оказа! Да ѝ звънне на мобилния? Не става. Тя може да е с...
Качи се в стаята си отново. Разгледа списанията. Все пак реши да почука на вратата на стаята ѝ. Никой не отговори.
Искаше вече да се върне в България. Беше видяла достатъчно. Тази статуя на Про ...