Някаква невидима сила с властна ръка бавно ме издърпва от съня – дърпа ме буквално за носа. Влудяващо вкусно ухание на… на палачинки?
За секунда замаяно си мисля, че моят Алекс е най-най- страхотния мъж на света, за какъвто другите жени биха извършили поне пет смъртни гряха. След разтапящите ласки и горещия нежен шепот през нощта – закуска рано сутрин. Завъртам се в леглото с усмивка, която моментално замръзва, когато установявам, че същия тоя внимателен и грижовен мъж продължава да лежи до мен. Не се сдържам:
-О, мамка му, не е истина!
Алекс също отваря очи.
-Какво?... Какво е станало?
-Не подушваш ли?
Той сяда в леглото, мълчи няколко секунди, кривнал глава и по лицето му като слънчево зайче заиграва развеселена усмивка. Не съм си и помисляла, че е възможно да направя това, но го правя – поглеждам го вбесено.
-И как да го разбирам това?
Дразня се още повече, когато разбирам, че той се забавлява.
-Не чу ли снощи – мама държи да ме нахрани сутрин, че съм заприличал на сянка от глад.
-А ...