***
- Казах ти да се измитаме веднага, ала защо ли да ме слуша, Нейно Адско Подземничество! – писукаше Огънче под наметалото на Бистрас. И този път, зверчето беше право. Къде и беше ума, че не бе забелязала вещицата-шарлатанка? А и този, небесният…Под нормално присъствие на всички същества в Нефилимското тържище се имаше предвид, точно присъствие, а не задушевни разговори. Още повече между падналите ангели и лазурните пернати. Разбира се, че не беше чак толкова тъпа, за колкото я смятаха нейните братя и сестри . Е, да, не беше гадничка, като тях. И все пак с времето се понаучи на някой и друг номер. Едва на осем беше разбрала кой всъщност е неин баща. Още щом проговори, все питаше за него майка си, но не и се даваше отговор. После се беше случило нещастието и... Колкото и добра чародейка да беше майка и не бе успяла да се справи с една силна вещица – шарлатанка. Нямаше представа какво бе искала от тях шарлатанката, но Бистрас си спомняше само, как и бе казано:
- Лети. Устреми се напред ...