21 mar 2018, 22:47

Мераци пусти мераци 

  Prosa » Relatos, De humor
819 0 0
3 мин за четене
М Е Р А Ц И, П У С Т И М Е Р А Ц И…
Делничен ден е. Улиците са пусти и празни, жива душа не се мярка по тях. И местният парламент е оредял, само Тоню и Доню са поседнали на пейката в центъра на селцето и подлагат старческите си кости на припека.
- Наборе?Да вземем да се преместим някъде на сянка , че тука ще слънчасаме. – обади се по едно време Доню.
- А, харни сме си и тука.Ей на слънцето отива на заник и скоро ще излезем на сянка.
- Аха. - прозя се Доню, но набора му не го чу и продължи . - Та-а , до къде бяхме стигнали,
- Що-о, що? Аха, да бе да, до там. - отвърна му Тоню уж, че го е разбрал.
- Ами чудя се , що пръста ти е вързан?
- Що? Кой е вързан?
- Пръста ти викам. Що е вързан?
- А, моя ли?Ами то-о, тя стана една не е за разправяне.
- Ей, браво, бе! И на мене ли няма да кажеш?
- Ще ти кажа, бе наборе, ама се чудя що така тия мераци не минават като годините ами остават да ни глождят отвътре, а? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??