М Е Р А Ц И, П У С Т И М Е Р А Ц И…
Делничен ден е. Улиците са пусти и празни, жива душа не се мярка по тях. И местният парламент е оредял, само Тоню и Доню са поседнали на пейката в центъра на селцето и подлагат старческите си кости на припека.
- Наборе?Да вземем да се преместим някъде на сянка , че тука ще слънчасаме. – обади се по едно време Доню.
- А, харни сме си и тука.Ей на слънцето отива на заник и скоро ще излезем на сянка.
- Аха. - прозя се Доню, но набора му не го чу и продължи . - Та-а , до къде бяхме стигнали,
- Що-о, що? Аха, да бе да, до там. - отвърна му Тоню уж, че го е разбрал.
- Ами чудя се , що пръста ти е вързан?
- Що? Кой е вързан?
- Пръста ти викам. Що е вързан?
- А, моя ли?Ами то-о, тя стана една не е за разправяне.
- Ей, браво, бе! И на мене ли няма да кажеш?
- Ще ти кажа, бе наборе, ама се чудя що така тия мераци не минават като годините ами остават да ни глождят отвътре, а?
- Какви мераци, бе наборе?
- Как какви, бе? Че ти не си ли спомняш за младините , а? Как си уйдисвахме на нагоните, и как гледахме скришом комшийките и си викахме ох, тая да ми падне, оле, оле-е…
- Как да не си спомням.Тъгувам за тия времена , ама на… - из хихика се Доню и като въздъхна му рече
- Ех, младост, къде отлетя?
- Така е, наборе!Даже си викам тоя господ, кога създавал човека що ли не поставил оная работа на челото, че да къде срещне някоя да бута, до дето му е хубаво…
Наборе, той господ си знае работата!Щото ако тя ни беше на челото , сега щеше да капе в устата ни.Ама какво общо има твоя пръст с тая работа, а?
- Как какво? Нали това ти казвам.Бях седнал до кютука да си насека съчки за печката.И гледам комшийката изнесла килима си да го пере. Проснала го на асфалта и се върти пред мен. ами аз какво да гледам , съчките или младите и хубави задни части и аха брадвичката ми удари пръста, та за това .
- Ех, наборе, наборе , нали знаеш, че всичко е с времето си.
- Ама-а гледам те с нова шапка си тази сутрин и се питам що, реклама ли правиш или криеш нещо от мен
- Ах, реклама, та те са достатъчно по телевизията, нали виждаш че не можем един филм да изгледаме като хората.
- Така-а е, ама-а...тогава-а криеш нещо от мен, а?
- Ах, крия, що да крия ва , наборе ? Ти-и да не си криеш пръста.Виж как си го вирнал нагоре.
- Да, бе да, ама-а какво общо има моя пръст с твоята шапка?
- Как какво от мераците за нашите младини .- усмихна срещу него Тоню.
- Е па що? – погледна го учудено Доню.
- Що, що. Щото-о, оня ден излизам да отида до магазина , а пред мен върви вдовичката Мария. Върви, ама подмята задните си части ту на ляво, ту на дясно.
- И ти-и, к'во...
- Кво...Ами-и...загледах се...'кво?
- И-и кво стана,а?
- Кво да стане? Ами-и, прегърнах електрическия стълб...та-а за т'ва, сега съм с нова шапка.
- Ех, наборе,наборе-е - мераците са си мераци . Нали знаеш,че едно е да искаш, друго е да можеш.
- въздъхна Доню и като махна с ръка и продължи.- Лошото е, че не можем , а си оставаме само с мерака.
© Георги Георгиев Всички права запазени