- Моретооо-о-о! – извиках окрилена от гледката на дългата пясъчна ивица, а зад нея – синева, миеща брега и носеща ароматен солен въздух. Ех, това море – каква емоция беше тогава за мен – като сбъднала се мечта…
Няма да забравя това лято. Беше 1994. Навсякъде звучаха песни като „All That She Wants“ на Ace Of Base или „No Communication“ на Bingo Boys, а и доста музикални български хитове. А и България щеше да участва в Световното по футбол с домакин Съединените американски щати. Ех, тези деветдесет години! Тогава бях 13 годишно „мъжко” момиченце. Пуберче, някакво, не осъзнало се още къде му е мястото. На сладкото ми бяло лице винаги имаше една ти, такава физиономия – „Не приближавай твърде близко,че ми пречиш да дишам! И без мляскане!”
То и това беше годината, когато наляха женските ми форми. Така да се каже навлязох в „предженска фаза” на развитие при женските индивиди. Израснах си сред „батковци”. Да са ми живи и здрави! Всичките си ги уважавам и до днес. Още ми е смешно като се сетя к ...