Изтърколиха се няколко недели и лятото сияеше в пълния си блясък.   

  Беше краят на юли, горещо и жежко време. По небето не се виждаше нито едно облаче. Лястовиците се криеха в гнездата си и боязливо надигаха главички.

      Реката край селото течеше мудна и изморена. Водата й намаля и бели камъни като зъби се оголиха покрай коритото й. Листата на дърветата клюмнаха от жегата.

   Жътвата мина и колкото зърно изкараха го прибраха в хамбарите. Йордан имаше ниви и беше наел десетина селяни от други села да ожънат. На хармана имаше глъчка и викове докато овършеят, после всичко стихна и беше по старому. Плати им и те си заминаха.

  Величка се криеше на сянка. Хареса й да е господарка. Сутрин се излежаваше до късно, слизаше лениво  долу и се завърташе в кухнята. Преди да се омъжи ставаше много рано и шеташе за всички в къщи. Беше й омръзнало да пере, готви и чисти, да я юркат като младо добиче...

Сега  какъв рахат... - мислеше си тя доволна. Мързелуваше си и не похващаше работа. Имаха си  слугинчето за това...

   Ръцете на Вела бяха чисти и бели, скръстени в скута й. Радваше се, че се е отървала от мръсотията под ноктите си.

   Вела разцъфна като цвете. Имаше цялото внимание на съпруга си, той я глезеше и обгрижваше, не й скършваше за нищо хатъра... Не беше сигурна какво изпитва към него, но имаше лесен живот и за сега това й стигаше. Имаше сигурност, не се блъскаше по нивите, а когато Данчо нае жътвари тя много се изненада. Започна да го уважава като важен човек, щом може да си позволи ратаи за кърската работа. И тя щеше да се научи да бъде господарка, да бъде важна и да се държи на положение... 

  Вярваше на всичко, което й говореше Данчо, попиваше новостите и свикваше бързо с новия си начин на живот.

 А той, наскоро загубил жена си, без деца и роднини се беше захванал за нея като удавник за спасително въже. Обикна я и я уважаваше като невеста и в очите му беше най - хубавата жена, която е срещнал.

     Когато я заведе в дюкяна, тя ахна като видя платовете, кърпите и другите женски дреболии, които всяка кокетка харесва.

    Всичко това е тяхно!  - мислеше си с гордост и сърцето й се изпълваше със задоволство...

     Фанка вече беше сложила яденето да се готви, нахранила кокошките и пуйките, изпъдила овцете при овчаря, помела къщата и двора, а тя можеше бавно и спокойно да хапва нещо за закуска, да пие кафе, после сядаше на сянка под ореха или отиваше при една дружка от селото, с която се беше сприятелила наскоро да си бъбрят. Ружа беше младо момиче на деветнадесет години, и тя наскоро омъжена като Величка. Живееше през няколко улички, живееше без свекъри, сами  с мъжа си, който беше даскал в града, нямаха още деца и цялото време беше тяхно. И така, сладък лафмохабет с Ружа, клюкарстваха, кискаха се, оправяха селото, после  Вела се връщаше у дома и полягаше да поспи в маранята. С Ружа се държеше непринудено и нямаше  нужда да се преструва.  Говореха за деца, за семейството си, за бъдещето си... Искаха и двете да бъдат добри съпруги и майки.

     Вела  понякога ходеше на разходка до реката, която течеше наблизо. Имаше жени да перат, деца да цамбуркат и да се пръскат с вода, Вела ги заговаряше и беше учтива с всички. Жените я харесваха и я приемаха добре. Беше хубавка и не се надуваше като чорбаджийка. Оглеждаха я скришом и й завиждаха за охолния живот с Данчо. Все пак той имаше парици, дюкян, ниви, животинки и хубава къща... Уважаваха го в селото. Не беше най - богатият, но беше кротък и разбран човек.

​​​​​

 Ф​анка си вършеше все така чевръсто работата. Готвеше, переше, метеше, копаеше в градината. Величка странеше от нея и се държеше като господарка със слугиня. Не я допускаше близо до семейните им работи, а щом наближеше време да се завърне Йордан от града я пращаше да си върви. Вечер тя излизаше на двора и чакаше съпруга си. Щом хлопнеха вратника Вела вдигаше устни към него и той я целуваше развеселен. Докато се измие на чешмата го чакаше с кърпа в ръка. Очите й играеха по тялото му и се смееше, когато той я пръскаше с вода. В тези жеги той сваляше ризата си и тя му поливаше вода с една кратунка, търкаше го с домашен сапун и го бършеше с внимателни пръсти. Любовта им набъбваше като юлското слънце. Вечеряха и си говореха за всичко, за лятото, за живота, кой какво харесва, опознаваха се един друг. Глезеше Вела, даваше й шекерчета и локум, закачаше я, смееха се, подръпваше я леко по плитките като младеж. Беше се вдетенил и се подмладил и в лице. Огорчението, самотата и скръбта го оставиха на мира. Беше весел и щастлив с младата си жена. Ходеха в града по чаршията, пазаруваха, купи й хубави дрехи и обуща, а когато имаше сбор в другите села се забавляваха и там. Хващаха се на хорото един до друг, а любовта им грееше в очите.

          Сядаха на чардака и когато се смрачаваше и зноят от деня отстъпваше на прохладния вечерен въздух стояха прегърнати и гледаха към планината. Йордан си пийваше вино и после леко зашеметен лягаше с булката си на кревата. Всяка вечер я търсеше и я любеше. Меденият месец се проточи и в края на август Вела разбра, че е трудна.

    Ставаше сутрин  разтреперана още в ранни зори и повръщаше. Не можеше нищо да сложи в устата си. Вреше й в стомаха, олюляваше се като тръстика и по цял ден лежеше. Отслабна и стана само кожа и кости.

         Фанка й вареше чай от мента и копър, маточина и кой каквото й кажеше, даваше й мляко, правеше всичко което поискаше Вела. Разтриваше й раменете, чистеше след нея, беше първа помощница. Отначало се жегна, че господарката е бременна, стана й неприятно, но после като я гледаше колко е пребледняла и болна си помисли, че няма много да я бъде…

  Йордан се радваше много, че ще имат дете. Но като гледаше Вела как измършавява от ден на ден, взе много да се притеснява как ще изкара бременността. Носеше й подаръци от дюкяна, за да я разведри, въртеше се на пръсти около нея вечер. Питаше я как е. Като я видеше посърнала и пребледняла се оттегляше в другата стая и захъркваше самотен.

      Изтърколиха се няколко месеца и Вела се съвзе. Спря й гаденето, започна да се храни по - редовно, коремът й се окръгли, лицето й засия. Бузките й станаха розови, придоби цвят и ищах за живот. Обичаше да хапва плодове и Йордан носеше от пазара всеки ден грозде, ябълки, круши, дюли.

     Есента позлати всички дървеса и гледката от прозореца и чардака беше омайна. Жълтото преливаше в зеленината на боровете и елите, а по - нагоре синееше билото на планината. Въздухът стана прозрачен и сутрин ставаше прохладно и с усещане на есен. На обяд напичаше, жужаха пчели, щъркелите и лястовиците отлетяха и оставиха мълчаливи гнезда. Вечер Вела и Данчо слушаха щурците и едно благо спокойствие витаеше в семейното им гнездо.

           Придърпваше я към себе си, разтваряше ризата й, свеждаше устни към наедрелите й гърди. Когато се разгорещяваха внимателно и нежно я любеше, целуваше я жадно и страстно по устните, по корема, галеше снагата й…Вела обичаше да я гали и мъркаше като котка в прегръдките му. Заспиваха вплетени един в друг, усукани като въжета. Когато детето прорита, Данчо беше на седмото небе от щастие.

                 Оживяло е…детето е живо…

   Слагаше ръце на корема й и усещаше ритането. Очите му сияеха.

     Есенните дъждове заромолиха по керемидите. Стана студено и сънено време. Мъглите се точеха и вдигаха към планината.            Листата опадаха и оголиха клоните. Вела стоеше до прозореца и гледаше ситните капки дъжд от продраното небе. В огнището припламваше огън. Беше топло вътре, но отвън водата се разпръскваше по плочите,а  градината прогизна от вода.

 Беше се омърлушила. От бременността ставаше ту тужна, ту весела… като времето…

        Ружа нямаше да дойде да я види в такова лошо време.

         Викна на Фанка:

                       - Фанке, свари ми чай от билки…с повече мащерка и мед…

  Сложи масло и сирене на къшея и зачака чая. Детето едрееше у нея и тя беше все гладна.

    Надигна чашата с чай и сладостта му се разля в нея. Настроението й се промени. Стана й топло и уютно.

   Затананика си една песен, обхванала с две ръце корема си.

    Фанка я гледаше недоумяващо. Стоеше зад нея и поклати глава. Не й даваше и залък, ядеше си сама на закуска и обяд. 

              Много свидлива жена... само нея си гледа... и мързелива на всичкото отгоре...

    Но Фанка я издебваше, когато е горе и похапваше набързо. Нещата се промениха, откакто се ожениха с Данчо. Не беше както по - рано, когато бяха сами с него. Тогава беше хубаво време... Фанка беше за него всичко. Угаждаше й, въртеше се около нея както котарак около мляко, а сега гледаше жена си...

              Уфффф... какво да се прави... хубаво - лошо поне имам храна и работа... ще трая...

…………………….

        Зимата беше дълга и студена, вятър и виелици бушуваха. Вела гледаше от прозореца падащите снежинки, които се стелеха по земята и всичко побеляваше. Ставаше чисто и хубаво. Вечер ставаше още по-мразовито, но в огнището дървата пропукваха и огряваха одаята. Тя правеше пуканки или печеше тикви с орехи, дъвчеха, а Данчо пиеше от любимото си вино. После се гушкаха в постелята и заспиваха в дългите нощи. Живееха в сговор и разбирателство, кротко и спокойно. Чакаха да минат още няколко месеца и да се роди първото им дете. Надяваха се, че всичко ще мине благополучно с раждането.

   Времето вече се затопли. Ледените висулки се разтопиха, капчуците запяха и затрополиха под стрехите, кокичетата вдигнаха бели главички в двора. Реката забърза пълноводна и бистра от балкана. Водите прииждаха и излизаха от старото й корито. Небето се изясни и стана светло и копринено. Слънчеви лъчи се спускаха над земята и дните станаха дълги и приятни.           Селяните подхванаха работата по нивите, каруци трополяха шумно по пътя. Чановете на стадата подрънкваха и се чуваха надалеч. Дългоочакваната пролет пристигна и природата разцъфна в розови и бели цветчета. Овошките ухаеха и ароматът им се разнасяше навсякъде. 

       Слънцето се застояваше в синьото небе и замириса на пролет, на свежест, на детелина...

   Живвна и селото... празници идваха...

         Наближаваше Великден, Вела стана още по - тромава и наедряла.

         Беше Цветница, когато я проряза кръста от болка. Данчо беше в града и тя се ококори от страх.

           После болката плъзна към корема и тя не можа да си поеме дъх, изкрещя пронизително.

                                   - Фанке, тичай да викнеш баба Кера… охххх….Божке…

                 Фанка изтича бързо навън като фурия.

                                               Продължава…