Изтърколиха се няколко недели и лятото сияеше в пълния си блясък.
Беше краят на юли, горещо и жежко време. По небето не се виждаше нито едно облаче. Лястовиците се криеха в гнездата си и боязливо надигаха главички.
Реката край селото течеше мудна и изморена. Водата й намаля и бели камъни като зъби се оголиха покрай коритото й. Листата на дърветата клюмнаха от жегата.
Жътвата мина и колкото зърно изкараха го прибраха в хамбарите. Йордан имаше ниви и беше наел десетина селяни от други села да ожънат. На хармана имаше глъчка и викове докато овършеят, после всичко стихна и беше по старому. Плати им и те си заминаха.
Величка се криеше на сянка. Хареса й да е господарка. Сутрин се излежаваше до късно, слизаше лениво долу и се завърташе в кухнята. Преди да се омъжи ставаше много рано и шеташе за всички в къщи. Беше й омръзнало да пере, готви и чисти, да я юркат като младо добиче...
Сега какъв рахат... - мислеше си тя доволна. Мързелуваше си и не похващаше работа. Имаха си слугинчето за това.. ...