Глухите стъпки на Розалин сякаш ечаха в тишината. Запристъпва по стълбата, като се олюляваше. Целият ѝ свят се срина за един-единствен миг. Попадна в бездна.
Всеки нерв от тялото ѝ затрептя от тревога.
Умът ѝ отказваше да приеме, че Майк е направил това... лошо нещо. Колкото повече мислеше, толкова повече се объркваше. Искаше ѝ9 се да отрече, да не е вярно…
Не може да е вярно...,но не беше сигурна в Майк.
Гривната на Люси беше там, забутана в кутията на тавана, скрита от любопитни очи. Гривната беше доказателството…
Майк, Майк... трябва да говорим, Майк... да чуя какво ще кажеш...!
Розалин започна да си спомня как се смееха заедно с Люси и Майк, играеха на карти, пиеха бира, забавляваха се. Тогава й просветна… Една привечер бяха пак заедно на верандата, бъбреха си за ежедневни неща и Розалин влезе в къщата да вземе още бира. Не се бави дълго и излизайки ги чу, че си говорят нещо съвсем шепнешком. Щом я видяха и двамата млъкнаха. Стана неловко, сконфузено. Спогледаха се така, все едно ч ...