6 мин за четене
Отново се скарах с нашите, не е минал и ден без кавги, за пореден път си взех книгата, айпода заедно със слушалките и тръгнах да излизам от къщата, за да отида на моето място.
-Не смей да излизаш Алекса! - предупреди ме баща ми.
Не казах и дума просто затръшнах вратата. Сложих си слушалките в ушите и тръгнах надолу към гората.Къщата ни беше разположена на такова място,че имахме два избора за пътя. Единият водеше към града , другия към гората. Освен в случаите в които излизах с приятели или ходех на училище ,винаги поемах към гората. Днес не беше по-различно ,единствено времето се беше променило,като че ли се беше ядосало.Черни облаци бяха надвиснали над малкото градче в което живеех , но това не ме спираше да отида там ,времето и аз се бяхме ядосали , трябваше да се скрия от света и да си почина ,затова се бях запътила към моето място .То беше навътре в гората под един стар и висок дъб, сядайки под него се откриваше една много красива гледка , клоните му образуваха най-различни форми п ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse