Отново се скарах с нашите, не е минал и ден без кавги, за пореден път си взех книгата, айпода  заедно със слушалките и тръгнах да излизам от къщата, за да отида на моето място.

-Не смей да излизаш Алекса!  -  предупреди ме баща ми.

Не казах и дума просто затръшнах вратата. Сложих си слушалките в ушите и тръгнах надолу към гората.Къщата ни беше разположена на такова място,че имахме два избора за пътя. Единият водеше към града , другия към гората. Освен в случаите в които излизах с приятели или ходех на училище ,винаги поемах към гората. Днес не беше по-различно ,единствено времето се беше променило,като че ли се беше ядосало.Черни облаци бяха надвиснали над малкото градче в което живеех , но това не ме спираше да отида там ,времето и аз се бяхме ядосали , трябваше да се скрия от света и да си почина ,затова се бях запътила към моето място .То беше навътре в гората под един стар и висок дъб, сядайки под него се откриваше една много красива гледка , клоните му образуваха най-различни форми през които малки птички танцуваха и си виеха гнезда. Най-накрая стигнах до там и седнах под дъба,облегнах се на стъблото му и отворих книгата която бях взела , започнах да чета от нея. Не знам колко време беше  минало , но някой ме потупа по рамото, стреснато погледнах нагоре, пред мен беше застанало високо , кестеняво ,луничаво момче със страхотни зелени очи , изглеждаше горе долу на моята възраст.

-Какво ? Кой си ти ? – попитах учудено .

-Здравей , аз съм Ник! Съжалявам ако съм те стреснал,но се изгубих. Наскоро пристигнахме с моето семейство и не знам на къде да тръгна. – притеснено каза той.

-О,няма проблем! Аз съм Алекса ! На колко години си ? – попитах .

-На 18 съм ! Ти?

-Аз съм на 16 !

-Какво правеше тук?

-Това е моето място,идвам всеки ден.

-Това звучи чудесно, тук е много красиво! – каза той и се огледа.

-Така е ! Искаш ли да седнеш? – предложих аз и му направих място до мен.

-Добре! – отвърна той и седна – Какво четеш? – каза и посочи книгата.

-Криминален роман на Агата Кристи. – отговорих .

-Интересен ли е ?

-Много  !

Започнах да му разказвам за книгата и за други нейни романи а той гледаше заинтригувано и слушаше внимателно всеки малък детайл , който му описвах.

-Звучат интересно ! – каза накрая той – Агата Кристи, нали ?

-Да. – отговорих а той извади един малък черен тефтер , прелисти няколко страници и си записа името. – Какво е това ? – попитах гледайки тефтера.

-Това е моя тефтер , така аз бягам от реалността. Той е моето място!

-Така ли, може ли да го видя?

-Разбира се ! – подаде ми го , а аз го взех и го разгърнах . Вътре имаше стихове,редове изписани със стихове.

-Ти пишеш? ! – попитах учудено.

-Да …… е не е нищо особено, но….. .

Прочетох един, два негови стиха,бяха кратки ,но написани по начин,който ти докосваше душата.Това беше като музика , но за очите ти.

-Това е просто прекрасно написано! – казах и се усмихнах .

-До сега не съм показвал стиховете си на никой. – прошепна той и взе малкото тефтерче.

-Трябва ! – казах и в този момент силен дъжд се изсипа. Двамата се спогледахме и започнахме да се смеем. После станахме и се затичахме към моята къща докато отмине дъжда, тъй като беше по близо от неговата .Когато стигнахме отворих вратата и за щастие нашите ги нямаше , единствено заварих една бележка на която бяха написали , че им е изникнала спешна работа и няма да ги има за два дни. Имаше и послепис , че вечерята е в хладилника и са ми оставили пари под бележката. Изхвърлих я и си прибрах парите. Когато се обърнах видях , Ник да стои на вратата и да зъзне.

-Влез,спокойно, ако искаш си вземи топъл душ и слез долу , а аз ще направя нещо за вечеря. – казах и посочих към стълбите . – Качваш се на втория етаж , вратата на банята е в бяло . – обясних му.

-Има само един проблем ! – каза той.

-Какъв?

-Нямам дрехи ! – усмихна се притеснено .

-Сега ще намеря някакви ! – казах аз и отидох до стаята на нашите , извадих стара тениска на баща ми и някакви къси панталони и му ги занесох. Той ги взе , усмихна се и се запъти към банята . Аз отидох в моята стая и се преоблякох . Слязох в кухнята и направих по един омлет  когато той се върна, цяло чудо е че дрехите на баща ми,му ставаха.

-Може ли да звънна на нашите? – попита той.

-Разбира се ! Телефона е там. – посочих му домашния телефон , който стоеше на една малка масичка до входната врата. Той отиде до него, вдигна слушалката и набра някакъв номер , аз го чаках на масата в кухнята , за да започнем да ядем омлета. Не след дълго Ник затвори телефона и дойде  при мен . Седна на стола срещу мен и се усмихна някак тъжно.

-Какво стана? – попитах го , след като видях тъжната му усмивка.

-Н-нищо! – отвърна той притеснено.

-Има нещо! – настоях аз.

-Майка ми. – накратко каза той.

-Какво се е случило?

-Сутринта преди да се запознаем , с нея се скарахме и затова хукнах към гората , а сега когато ѝ се обадих , тя ме помоли да не се прибирам тази вечер. – каза и погледна надолу.

-Остани тук ! – предложих му , вярно не го познавах добре , но не ми се струваше лош човек.

-Не, не мога . Ти направи много за мен и не искам да те притеснявам.

-Стига глупости , има достатъчно място тук.

-Благодаря! – прошепна той и ми се усмихна с неговата бяла и напрегната усмивка. Не го познавах от много време , но все едно от цяла вечност. Започнахме да ядем омлетите и да си говорим , разказвахме си за случки от детството и се смяхме на тях. Когато свършихме с храненето , той ми помогна да измием чиниите , а аз му предложих да гледаме филм, той се съгласи и се насочихме към дивана в хола .

-Кой филм? – попитах и му предложих няколко.

-Този! – посочи едно DVD на което пишеше „ Мис таен агент“ . Пуснах го и започнахме да го гледаме.

-Искаш ли горещ шоколад? – попитах го.

-Може ! Искаш ли да ти помогна ? – попита той и се приготви да става.

-Не, не  , не ! Мога и сама , спокойно! – засмях се и се насочих към кухнята . Направих горещ шоколад в две чаши и се върнах в хола.Подадох му чашата и се настаних до него. Гледахме филма и от време на време коментирахме сцените и се смеехме , към края на филма се обърнах да му кажа нещо , но ме спря факта , че той беше заспал,усмихнах се ,махнах чашата от ръцете му и я поставих на масата . Изтичах до горе и взех одеяло и възглавница ,върнах се обратно в хола,поставих възглавницата под главата му и го загънах ,косата му падаше небрежно по гладкото му лице , от тази гледка се изчервих и се усмихнах . Изключих телевизора и се качих в моята стая , затворих вратата и си легнах, преди да заспя се усмихнах , затворих очи и заспах .