След като свършихме с пицата, отидохме за сандали, избрахме в същия цвят като роклята естествено.
- Какво искаш за рождения си ден?
- Книга.
- Отново?
- Да, обичам да чета!
- Добре, каква книга искаш този път?
- Криминална.
- Тогава да отиваме до книжарницата.
- Добре – двете отидохме до книжарницата в мола, там имаше десетки редове с книги. Книги на където и да се обърнеш. Това беше една от мечтите ми, да имам голяма библиотека в дома си, едно такова място само за мен, където можеш да се затвориш във вечността, да избягаш от реалността взел книга в ръка. Майка ми ме потупа по ръката, защото се бях отнесла някъде и не мърдах и крачка, а седях на прага на книжарницата и задръствах движението. Накрая влязох вътре и се запътих към добре познатото ми отделение, пълно с криминални романи. Останах изненадана, когато видях Ник там, търсеше нещо.
- Здравей,какво правиш тук? – попитах го.
- Здрасти! Търся една книга,може ли да ми помогнеш?
- Да, разбира се! Коя е книгата?
- Тази, която ти четеше,когато се видяхме за първи път.
- Няма да я намериш тук! Трябва да е под буквата „ А“, ето там! – казах и посочих два рафта надолу.
- Благодаря! – каза той и се запъти натам, без да продума нищо друго, аз все още седях и не знаех какво се случва. Да не би да го бях обидила с нещо, за да се държи така? Наведох се и взех книгата която ми беше харесала, върнах се при майка ми, която ме чакаше на касата и си говореше с някаква жена.
- Готова съм! – казах на мама и ѝ подадох книгата.
- Добре. Алекса, това е една моя стара позната и новата ни съседка, тук е със сина си.
- Приятно ми е! Аз съм Алекса!
- Мария и на мен ми е приятно! – представи се тя и ми се усмихна. – А ето го и сина ми! – каза тя и посочи към мястото от което бях дошла и аз.
- Мамо, какво става тук? – попита объркан Ник.
- Това е Саманта, стара моя позната, а това е дъщеря ѝ Алекса.
- Приятно ми е, аз съм Ник! – подаде ръката си напред и с мама се здрависаха.След това се обърна към мен и ми даде знак да го следвам.
- Ник, приятно ми е!
- Алекса. Мамо може ли да платим книгата и да си вървим? – обърнах се към майка ми.
- Разбира се! Беше ми приятно, но ние ще тръгваме. Ако искате някой път елате на гости, да пием по чаша чай?
- Непременно! – отговори Мария, докато си тръгвахме. Двете с мама отидохме до колата и се качихме. Седнах както обикновено до нея на първата седалка и започнах да се взирам в прозореца без да обелвам нито дума. Тя седна зад волана и потегли. Целият път към къщи протече без да се издаде и звук, единствено се чуваха гръмотевиците, защото беше започнало да вали. Ситни капки дъжд се удряха в стъклото на колата и бавно и тъжно падаха надолу. Всички птици се бяха скрили в гнездата си , за да не ги намокри дъждът. Най-накрая пристигнахме пред къщата, слязох от колата и се затичах към вратата, отключих и влязох. Качих се в стаята си и се преоблякох, после слязох в хола, където заварих мама да говори по телефона с някой, не беше с баща ми, тъй като винаги когато говореше с него се усмихва. Двамата бяха красива двойка. Заедно са около двадесет години, но любовта им е все така силна, не се бяха карали никога . Иска ми се и аз да срещна такава любов, като тяхната. Отидох и седнах на дивана до нея. Тя затвори телефона,обърна се към мен и ми каза, че чакаме гости. Първоначално си помислих, че чичо и леля ще идват,но после мама ми каза,че са новите съседи. Това означаваше,че Ник ще дойде отново в къщи.
- С нещо да помогна? – попитах мама.
- Не,всичко е готово. – отговори тя и на вратата се потропа.
- Алекса, ще отвориш ли?
- Да. – отидох до вратата, поех си въздух и я отворих. Ник и майка му седяха на прага и чакаха да ги поканя вътре. Погледнах Ник в очите, а той се усмихна .
- Добър вечер, това е за теб! – каза той и ми подаде един букет с цветя.
- Нямаше нужда,но благодаря! Влезте, мама е в кухнята. – казах и затворих вратата след тях. Майката на Ник се отправи към кухнята, а той остана да ме изчака.
- Какво има? – попитах го.
- Нищо, останах да те изчакам. Благодаря ти!
- За?
- За това, че се направи, че не ме познаваш.
- Няма проблем,но защо ме накара да го направя?
- Ще ти обясня някой друг път, сега да вървим , че ще ни търсят.
- Добре. – двамата се отправихме към кухнята,където майките ни си говориха и се смееха, седнали на масата. Пренесох чиниите с яденето, след това седнах на масата до Ник,защото само там имаше свободно място.
- Е запознахте ли се вече? – изведнъж попита майка му.
- Да. – отговори той.
- Как ти се струва моя син? – изстреля в нищото тя и ме погледна очаквателно, при което аз се задавих с водата която отпивах. Оставих бавно чашата и я погледнах в очите.
- Добро момче! – отговорих, а тя се засмя.
- Нещо лошо ли казах?
- Спокойно, не си направила нищо лошо, шегувах се! Но се радвам,че ми отговори. – каза тя и продължи да се смее. Вечерта мина много бързо. След като свършихме с яденето, отидохме в хола, седнахме на дивана и майките ни започнаха да ни излагат, разказвайки случки от детството ни. С Ник се редувахме, кой да се смее и кой да се срамува. Първо аз се смях на неговите случки, но после майка ми започваше да разказва мои и той започваше да се срамува. Часовника удари полунощ и тогава майката на Ник реши да си тръгне. Изпратих ги до вратата и им пожелах лека нощ. Върнах се в хола и заварих майка ми, която беше заспала. Явно беше много изморена, качих се до стаята си, взех едно одеяло и възглавница, върнах се в хола и завих мама с одеялото. После се отправих към моята стая и си легнах.
© Еленка Гишина Todos los derechos reservados