След като свършихме с пицата, отидохме за сандали, избрахме в същия цвят като роклята естествено.
- Какво искаш за рождения си ден?
- Книга.
- Отново?
- Да, обичам да чета!
- Добре, каква книга искаш този път?
- Криминална.
- Тогава да отиваме до книжарницата.
- Добре – двете отидохме до книжарницата в мола, там имаше десетки редове с книги. Книги на където и да се обърнеш. Това беше една от мечтите ми, да имам голяма библиотека в дома си, едно такова място само за мен, където можеш да се затвориш във вечността, да избягаш от реалността взел книга в ръка. Майка ми ме потупа по ръката, защото се бях отнесла някъде и не мърдах и крачка, а седях на прага на книжарницата и задръствах движението. Накрая влязох вътре и се запътих към добре познатото ми отделение, пълно с криминални романи. Останах изненадана, когато видях Ник там, търсеше нещо.
- Здравей,какво правиш тук? – попитах го.
- Здрасти! Търся една книга,може ли да ми помогнеш?
- Да, разбира се! Коя е книгата? ...