След  като свършихме с пицата, отидохме за сандали, избрахме в същия цвят като роклята естествено. 

     -  Какво искаш за рождения си ден?

     -  Книга.

     -  Отново?

     -  Да, обичам да чета!

     -  Добре, каква книга искаш този път?

     -  Криминална.

     -  Тогава да отиваме до книжарницата.

     -  Добре  –  двете отидохме до книжарницата в мола, там имаше десетки редове с книги. Книги на където и да се обърнеш. Това беше една от мечтите ми, да имам голяма библиотека в дома си, едно такова място само за мен, където можеш да се затвориш във вечността, да избягаш от реалността взел книга в ръка. Майка ми ме потупа по ръката, защото се бях отнесла някъде и не мърдах и крачка, а седях на прага на книжарницата и задръствах движението. Накрая влязох вътре и се запътих  към  добре познатото ми отделение, пълно с криминални романи. Останах изненадана, когато видях Ник там, търсеше нещо.

    -  Здравей,какво правиш тук?  –  попитах го.

    -  Здрасти! Търся една книга,може ли да ми помогнеш?

    -  Да, разбира се! Коя е книгата?

    -  Тази, която ти четеше,когато се видяхме за първи път.

    -  Няма да я намериш тук!  Трябва да е под буквата „ А“, ето там!  –  казах и посочих два рафта надолу.

    -  Благодаря!  –  каза той  и се запъти натам, без да продума нищо друго, аз все още седях и не знаех какво се случва. Да не би да го бях обидила с нещо, за да се държи така? Наведох се и взех книгата която ми беше харесала, върнах се при майка ми, която ме чакаше на касата и си говореше с някаква жена.

   -  Готова съм! – казах на мама и ѝ подадох книгата.

   -  Добре. Алекса, това е една моя стара позната и  новата ни съседка, тук е със сина си.

   -  Приятно ми е! Аз съм Алекса!

   -  Мария и на мен ми е приятно! –  представи се тя и ми се усмихна.  –  А ето го и сина ми! –  каза тя и посочи към мястото от което бях дошла и аз.

   -  Мамо, какво става тук?  –  попита объркан Ник.

   -  Това е Саманта, стара моя позната, а това е дъщеря ѝ Алекса.

   -  Приятно ми е, аз съм Ник!  – подаде ръката си напред и с мама се здрависаха.След това се обърна към мен и ми даде знак да го следвам.

  -   Ник, приятно ми е!

  -   Алекса. Мамо може ли да платим книгата и да си вървим? – обърнах се към майка ми.

  -   Разбира се! Беше ми приятно, но ние ще тръгваме. Ако искате някой път елате на гости, да пием по чаша чай?

  -   Непременно!  –  отговори Мария, докато си тръгвахме. Двете с мама отидохме до колата и се качихме. Седнах както обикновено до нея на първата седалка и започнах да се взирам в прозореца без да обелвам нито дума. Тя седна зад волана и потегли. Целият път към къщи протече без да се издаде и звук, единствено се чуваха гръмотевиците, защото беше започнало да вали. Ситни капки дъжд се удряха в стъклото на колата и бавно и тъжно падаха надолу. Всички птици  се бяха скрили в гнездата си , за да не ги намокри дъждът. Най-накрая пристигнахме пред къщата, слязох от колата и се затичах към вратата, отключих и влязох. Качих се в стаята си и се преоблякох, после слязох в хола, където заварих мама да  говори по телефона с някой, не беше с баща ми, тъй като винаги когато говореше с него се усмихва. Двамата бяха красива двойка. Заедно са около двадесет години, но любовта им е все така силна, не се бяха карали никога . Иска ми се и аз да срещна такава любов, като тяхната. Отидох и седнах на дивана до нея. Тя затвори телефона,обърна се към мен и ми каза, че чакаме гости. Първоначално си помислих, че чичо и леля ще идват,но после мама ми каза,че са новите съседи. Това означаваше,че Ник ще дойде отново в къщи.

    -  С нещо да помогна?  –  попитах мама.

    -  Не,всичко е готово.  –  отговори тя и на вратата се потропа.

    -  Алекса, ще отвориш ли?

    -  Да.  –  отидох до вратата, поех си въздух и я отворих. Ник и майка му седяха на прага и чакаха да ги поканя вътре. Погледнах Ник в очите, а той се усмихна .

   -  Добър вечер, това е за теб! – каза той и ми подаде един букет с цветя.

   -  Нямаше нужда,но благодаря! Влезте, мама е в кухнята. – казах и затворих вратата след тях. Майката на Ник се отправи към кухнята, а той остана да ме изчака.

   -  Какво има? – попитах го.

   -  Нищо, останах да те изчакам. Благодаря ти!

   -  За?

   -  За това, че се направи, че не ме познаваш.

   -  Няма проблем,но защо ме накара да го направя?

   -  Ще ти обясня някой друг път, сега да вървим , че ще ни търсят.

   -  Добре. – двамата се отправихме към кухнята,където майките ни си говориха и се смееха, седнали на масата. Пренесох чиниите  с  яденето, след това седнах на масата до Ник,защото само там имаше свободно място.

   -  Е запознахте ли се вече? – изведнъж попита майка му.

   -  Да. – отговори той.

   -  Как ти се струва моя син? – изстреля в нищото  тя и ме погледна очаквателно, при което аз се задавих с водата която отпивах. Оставих бавно чашата и я погледнах в очите.

   -  Добро момче! – отговорих, а тя се засмя.

   -  Нещо лошо ли казах?

   -  Спокойно, не си направила нищо лошо, шегувах се! Но се радвам,че ми отговори. – каза тя и продължи да се смее. Вечерта мина много бързо. След като свършихме с яденето, отидохме в хола, седнахме на дивана и майките ни започнаха да ни излагат, разказвайки случки от детството ни. С Ник се редувахме, кой да се смее и кой да се срамува. Първо аз се смях на неговите случки, но после майка ми започваше да разказва мои и той започваше да се срамува. Часовника удари полунощ и тогава майката на Ник реши да си тръгне. Изпратих ги до вратата и им пожелах лека нощ. Върнах се в хола и заварих майка ми, която беше заспала. Явно беше много изморена, качих се до стаята си, взех едно одеяло и възглавница, върнах се в хола и завих мама с одеялото. После се отправих към моята стая и си легнах.