Пепа беше много нахална. Тропаше на вратата и когато ѝ отвореха, нахълтваше вътре съвсем безцеремонно. А апартаментчето беше малко – тридесет и три квадратни метра и без тераса. Но пък бе топло и уютно. Имаше барплот, вградена в него мивка, шкафчета, малък кухненски бокс, пералня, хладилник. Съдомиялна нямаше.
– Къде е другата стая? – Това беше първият въпрос на Пепа, когато нахлу в обителта на младото семейство за първи път.
– Няма друга стая – усмихна се мъжът. – Тази стая е целият апартамент.
– Надавам се, че поне ползвате тоалетна – изхили се Пепа. Влезе без покана в банята и остана възхитена. Имаха дори бяла ваничка, повдигната с едно стъпало, пластмасова, и тя вградена изключително скромно, но успешно в малкото пространство. Всичко бе бяло, сиво и черно, до плота в кухната имаше два високи дървени стола, а холната гарнитура беше цялото им обзавеждане.
– Дойдох да се представя – казваше тя. Представяше се почти всеки ден. Имаше някакво куче, което извеждаше непрекъснато. Май нищо ...