Пиксели
Произведение от няколко части « към първа част
В началото реших, че е клошар, но беше добре облечен и твърде съсредоточен в това, което върши. Ходеше с наведена глава, взирайки се по земята. После клякаше, вземаше нещо и го слагане в торбичката си. Изгарях от любопитство да разбера, какво събира. Доближих и видях, че... Взема нищо, абсолютно нищо. Просто разтваря пръсти и вдига нищото от земята или от някое цвете, тревичка.
- Добър ден, Господине.
- Бихте ли изчакали за момент.
Отново вдигна нищото и дълго го гледа.
- Видяхте ли, колко е прекрасна?
- Коя?
- Няма да разберете.
- Ами опитайте да обясните. Всъщност, какво събирате?
- Светлина... По-точно пиксели.
- Пиксели?! Това не са ли светещи точки по екрана?
- Да.
- А, къде виждате екран?
Усмихна се и продължи да се взира.
- Всичко около нас е екран. Екранът на живота ни.
- Но животът ни е три, четири и повече измерения.
- Да, и ги събирам. Всяка точка има в себе си много измерения. Зависи, как я възприемаш.
Замислих се, може би беше прав, защото понякога пикселите в един залез могат да донесат със себе си и аромати и звуци, а след това и емоции.
- Вероятно да звучи нахално, но бихте ли ми показали, събраните до сега пиксели?
- Разбира се.
Отвори торбичката и... Както очаквах нямаше нищо. Не исках да го обидя, казвайки му, че събира нищо. Тъкмо реших да си тръгна и той ме погледна.
- Може ли да взема няколко пиксела от вас? Интересни са.
Протегна ръка и събра не съществуващите пиксели по ризата ми.
- Всъщност, това ли ви е работата, да събирате пиксели?
- Не преди бях клоун, реално и сега съм клоун, но си махнах грима. Твърде дълго живях в цирка и каквото да кажех се смееха, дори не разбираха, какво говоря. Просто им стигаше гримът ми и това беше сигнал да се смеят. Достигнах до положение да не си свалям маската, защото така можех да се подигравам на глупостта им. Бях си нарисувал и малка черна сълза, но хората виждат само голямата усмихната уста, защото е червена и голяма. Един ден ми омръзна всичко това и си измих грима. Излязох на улицата, а там едно детенце ми каза- Защо си толкова тъжен? Ето ти моето слънчево зайче. - и протегна към мен малката си ръчичка. Едва тогава осъзнах, че светът е съвкупност от пиксели. Момченцето ги носеше в ръчичка и ми показа, как да ги събирам.
- Знаете ли? Изглеждате ми много познат, а не знам откъде.
Той се усмихна.
- Аз съм Никой. Мъжът, който срещнахте оная вечер на улицата.
Наистина беше той, но на светло изглеждаше някак по-реален и плътен.
- Някъде мога ли да видя колекцията ви от пиксели?
- Винаги я нося с мен, ето в това апаратче.
Извади от джоба си нещо, което приличаше на GSM, но малко по-дебел.
- Натиснете зеленото копче и ще разгледате някои неща от пикселите, които събирам.
Взех го и натиснах бутона. Изведнъж над машинката се проектира триизмерен образ на момиче. Покрито с тънки воали и се взираше в едно огледало. Целият и образ сякаш искреше.
- Опс, натиснете пак зеленото копче. Това е Малвина, моята любов от цирка. Малко е глупаво, че попаднахте на нея, но всеки час си я гледам и затова е първа.
Отново натиснах бутона и се появи една голяма капка. Сълза, в която плуваха летящи птици. Летящи, бели птици.
- Това са някои от мечтите ми, събирах ги край мен.
- Но защо плуват в тази сълза.
- Те са неосъществените мечти, за тях плачеш в началото от радост, после от тъга.
Зеленият бутон ми разкри нова триизмерна или не многоизмерна картина. Чух гласове, усетих мирис и сякаш нещо грабна душата ми.
Виждах морския бряг. Чуваха се вълните. Усетих бризът и миризмата на водорасли. По почти гладкото море танцуваше лунна пътека. Мъжът прегърна крехкото момиче и тихо прошепна "Обичам те!"
Подадох му апарата, беше неловко да ровя в спомените.
- Не, не се притеснявай. Никой не трябва да се срамува от чувствата си, ако са чисти, ако пикселите носят светлината им. Сега ще те оставя, защото отивам да събера пиксели от място, където другите смятат, че няма.
Продължи по шосето гледайки към облаците.
За първи път и аз открих пиксели. Много пиксели, които проблясваха в локвата. Едно врабче кацна и жадно изпи някои от тях.
© Гедеон Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Щураче, подсетих са, като не искаш колаж, напиши стих.
-
Клюкарник
П.б. не Майсторът, а ти -
😂 Квазаре, изчакай си реда пред сайта е навалица да прочетат коментарите на Щурачето. 😅😅😅 Благодарско за програмата.
-
Кажи му, че не е единствен, много са
-
Щурак, това е за благото дело и всенародните конкурси. Побърка, Квазарчо да влиза и излиза от сайта.
Е, ся може ли да фърляш идеи, като хамавото семе. -
Аа, не. Не е моето Някой, ако иска, нека ползва идеята ми, нямам никакви претенции относно нея
-
Я подайте някоя програма за правене на колажи, за да се самовдъхновя и Щурачето и тя да започне да прави колажи.
-
Моят колаж би изглеждал така: Фигура в гръб, облечена в дреха на ромбоиди, като на шутовете, но не по тялото, а панталон и широко сако, с шапка като на шут, триъгълна - онези с помпоните. Вървящ по повърхността на спокойно море по чиято повърхност блещукат безброй пиксели. Главата му е вдигната към небето, където по бели облаци са накацали много птици, облаците и небето са дреха на жена с втакани пиксели, образът на жената е тайнствен силует загатващ красота.
-
Неее 🙄🤗🤪😊
-
За първи път виждам толкова колажи под разказ в сайта
Двамцата ме разкиснахте отвсякъде. 💖 -
Ако ще се бори за Гинес да помолим и Блу поне
-
Изкушихте ме и мен с тези пиксели
-
Когато чета разказите ти, попадам в свят, който е изпълнен с вълшебства и се чувствам заобиколена от такава чистота в която се разтваря душата ми. Талантът прозира от всеки ред, благодаря, че ми създаде удоволствие!
-
Еха! Възторгната съм! И аз започнах да вижда пиксели, да знаеш! Браво! 🌈
-
Виж това не знам, Стойчо
-
Жабоче,знаеш ли, че си принц на фантастични видения?😀
-
Всичко знам.
-
Знаеш, че чета,нали? И знаеш, че ми харесва
-
Тогава чукай на воля, вече си го създал
Няма накъде повече -
Чукаш на създай, във падащия панел, колажи и поставяш колажа, после публикувай.
Знаеш ли в гугъл прочетох, че в новите серии чичо Фестър си е изгубил ума. -
Семейство Адамс ми е любим сериал.
Квазаре, наистина приличаш на чичо Фестър.
И мене ма е блокирал половината сайт, ама започнах да виждам по-добре -
Чичо Фестър е
-
Ще го очаквам АЛФ.
-
Неее! Не му разрешавай да прави колаж, моля те. Колажите му са все чевермета
-
Благодаря ви за коментарите и съм щастлив, че ви харесва разказът.
Ивита, кандилът е светлината, която създава една свещ Не измервай в лумени светлината, виж Господин Никой отива в отвъдното, за да събере пиксели.
Димо, не знаех че съм "чувствителна душа", но щом имаш дарба да го усещаш ти благодаря най-искрено. Ще очаквам колажа.
Нина, събирай пиксели, прекрасно е.
Безжичен, "Български "магичен реализъм". Харесва ми..." Благодаря за оценката.
Щураче, и водата и земята и въздухът носят памет, но малко хора я търсят.
Георги, хубав коментар. -
Много красиво! Освен това тук има революционно прозрение, добавена е нова характеристика на светлината - памет. Откритията винаги са се появявали първо в творчеството и чак след това, мноого по-късно науката е достигала до тях.
-
Български "магичен реализъм". Харесва ми...
-
Еха, страхотен разказ! Като се замисля и аз винаги си вземам по нещо от всякъде, където ходя. Сега вече знам, че събирам пиксели.
-
Чудесно! Предпочитам я в кандели и се надявам да има повече врабчета. И птици. Всякакви, без гарвани и кукумявки. Сови- може. В много случаи дори са за предпочитане.
Поздрав, Вальо! Хареса ми много и чакам продължението.☺
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
