Не мога да спя. Голяма гадост, Така живея два пъти повече в реалността, а тя ме води до мисли. Мисли, които понякога измъчват.

Реших да отида на психолог. Влязох в чакалнята и... Тя диша. Стените се движат ритмично, като на живо същество.

Дълго чаках... Накрая чух по високоговорителите.

- Моля влезте! 

Станах, отворих вратата и почувствах някакъв полъх. Сякаш невидим мина край мен. Вътре е бяло, искрящо бяло, а зад стъкленото бюро е седнал мъж. Изглежда ми много познат...

О, да! Господин Никой. Чудна работа, този човек е навсякъде!?

- Заповядайте. Седнете на кушетката.

Седнах, но имам усещането, че е върху облак.

- Кажете проблемът си.

- Не мога да спя и е много мъчително.

Погледна ме и се усмихва.

- Никак не можете да спите или просто е малко?

- Може би спя най-много час, но не си почивам, а е по-скоро уморителен сън.

- Дааа... Мога ли да погледна в очите ви?

- Разбира се.

Изправи се и извади от белия шкаф странна лупа, която беше също жива и се движеше. Доближи се и ме погледна през нея. Изведнъж, изчезна реалността, бях в някакво тайнствено място, като приказна градина. Всичко беше ефирно и много красиво. Синьо небе, облаци, цветя, дървета, птича песен, а край мен летяха големи пеперуди. Напред дълга бяла пътека, която изчезваше зад хоризонта.

- Къде съм?

- В света на сънищата.

- Но аз не спя!

- В този свят можеш да влезеш и буден, когато се премахнат някои прегради.

- Много е хубаво тук!

- Защото твоят свят на сънищата е девствен. Не си влизал в него, толкова отдавна.

- Искам да остана завинаги! Помогнете ми!... Сякаш съм в Рая.

- Не може да останеш завинаги тук. Този свят дава сила на плътта ти, но душата ще остане постоянно в него, ако не се будиш.

- Нима душата и плътта ми не са едно?

- Едно са и затова трябва да спиш и после да си буден в материалния свят.

Отново се върна зад бюрото си и аз бях в белия кабинет.

- Имам лекарство и ще ти дам от него. Проблемът е, че имаш много скруполи в материалния живот. Просто трябва да се подтиснат.

- А, как се казва лекарството?

- "Сънебродник". С него ще можеш и да прелиташ в други сънища. Тези на хората, които обичаш, но е опасно, защото в твоите могат да влязат и сънебродници, които те мразят.

Стана, извади от шкафа шишенце, в което имаше сребриста течност.

- Слагай по три капки в чаша с вода и внимавай да не го предозираш, само по един път на ден. Това е всичко, може да тръгваш.

- Колко ви дължа за прегледа?

- Ти вече плати, остави ми проблема си, а това е много.

Отворих вратата и отново край мен мина полъх. Може би се върна онова, което беше излязло.

Прибрах се вкъщи чувствайки се бодър и освежен, но исках да опитам лекарството. Капнах три капки в чаша с вода и тя заблестя. Колебаех се, дали да пия, но я изпих. Както седях на дивана, отново бях в приказния свят на сънищата. Вървях по бялата пътека и се разкриваха неземни чудеса. Бистра река лъкатушеше сред зелена поляна, а някъде назад бе прекрасен водопад с пъстра дъга над него. Пред мен по пътеката вървеше момиче в бяла рокля. По-скоро не вървеше, а летеше над нея. Затичах се и я настигнах. Докоснах рамото и...

Бях в средата на каменен мост. Под него зееше бездна. Космична бездна. От едната страна на моста имаше малка двуетажна къща. Там възрастна жена седеше до маса, а в краката и се търкаше сив котарак. От другата страна беше прекрасното момиче с бяла рокля. Пишеше някакво писмо седнала до жасминов храст.

Колебаех се, на къде да тръгна, но мостът изведнъж взе да се руши. Парчета от него падаха в бездната. Хукнах към момичето. В него имаше толкова любов.

Под краката ми изчезваха и последните камъни на моста.

                              Следва продължение.

                 Ако има продължение