Глава XXXIV
Стояха така силно прегърнати дълго време. Валентина беше впила пръсти в него- може би не ѝ се вярваше, че това е истина, точно толкова колкото и Рейнс не искаше да я пусне, може би защото се страхуваше, че това което толкова дълго е чакал, ще изчезне отново. Топлината на чувствата бе достатъчна за всички, въпреки нощния хлад- въздухът около тях просто сякаш трептеше.
Валентина погледна през рамото на баща си.
- Вероника, нали?
- Точно така!- усмихна се тя и протегна ръце към нея- Красива си!- прокара пръсти през косите ѝ и я погали.
- Щастлива съм! Имам всички вас, бабо- тук и сега!
- Усмихваш се като майка си. Ще ти помогна да я опознаеш.
- Помогни ми да опозная първо теб, а с теб... ще опозная и нея.
- Значи ставаме две!- изхлипа Вероника и я целуна по челото- Аз съм една щастлива жена, щастлива баба на две прекрасни внучки!
- Хайде, дами- включи се Рейнс- мисля, че достатъчно време прекарахме навън, нека влезем вътре?- нямаше нужда от отговор. Само Виола се измъкна и се ...