Част 7
Излезе от тоалетната и масата със закуската му го очакваше. Кольо потърси дрехите си, но не ги намери. Погледна ръката си, часовника му също бе изчезнал, както и телефона му. Вечерта докато бе спал му бяха взели всичко. Дрехите, без бельото и всички устройства, който бе носил! Но защо? Той поклати ядосано глава, но реши, че отново няма да избухва. Това не водеше до нищо! Кольо седна на прозрачния стол и погледна през масата и през пода. Къде беше София? Под краката му имаше борова гора и една хижа. Боже, ама те се бяха преместили? Дръпна назад стола и се изправи викайки:
- Ей, къде сме..? – сърцето му отново заби силно. – Къде са дрехите ми? Защо ми взехте нещата? – той взе да скача. Бе бос и даже не можа да предизвика някакъв звук. Отново се свлече на пода и тихичко каза: - Моля ви...моля ви, искам да се прибера, искам при Мая, моля ви....
Постоя така около тридесет минути загледан в боровата гора под него. Около хижата имаше хора. Те се разхождаха, радваха се на природата. Пра ...