За каква ме мислиш?! Гледаш ме! Следиш с поглед движенията ми…Как вдигам чашата с кафето, как долепям устни до ръба, надигам и отпивам. Топлата течност се стича в гърлото ми. Преглъщам. Знам, че си впил немигащ поглед в същността ми и дълбаеш, търсиш зад стената на тленното. Това ме притеснява и дразни. Започвам да търся нещо нередно в себе си…В облеклото, в държанието си. Спирам да говоря на събеседничката си, а само кимам с глава, слушайки думите ѝ, но без да вниквам в смисъла. Тя не забелязва. Продължава да ми говори. Аз слушам, но половината от мен те усеща и следи. Какво не ми е наред? Търсиш кусури или просто „трошиш” време като зяпаш някоя, защото скуката те е налегнала? Не съм твой тип! От онези жени съм, от които такива като теб или гледат отвисоко или бягат, като от болест. Твърде си изтупан за такива като мен – обикновени до припадък и с доста кусури за стандарта на мечтата за „желаната жена”.
По кожата ми пробягват трепети…От мястото, където е сърцето, към краката и обратно ...