За каква ме мислиш?! Гледаш ме! Следиш с поглед движенията ми…Как вдигам чашата с кафето, как долепям устни до ръба, надигам и отпивам. Топлата течност се стича в гърлото ми. Преглъщам. Знам, че си впил немигащ поглед в същността ми и дълбаеш, търсиш зад стената на тленното. Това ме притеснява и дразни. Започвам да търся нещо нередно в себе си…В облеклото, в държанието си. Спирам да говоря на събеседничката си, а само кимам с глава, слушайки думите ѝ, но без да вниквам в смисъла. Тя не забелязва. Продължава да ми говори. Аз слушам, но половината от мен те усеща и следи. Какво не ми е наред? Търсиш кусури или просто „трошиш” време като зяпаш някоя, защото скуката те е налегнала? Не съм твой тип! От онези жени съм, от които такива като теб или гледат отвисоко или бягат, като от болест. Твърде си изтупан за такива като мен – обикновени до припадък и с доста кусури за стандарта на мечтата за „желаната жена”.

      По кожата ми пробягват трепети…От мястото, където е сърцето, към краката и обратно до главата, вдигайки всяко снопче коса, като войник готов за сражение щипят настръхващо вълни от тръпки.Щипят иглички, сякаш всеки двигателен мускул в мен се е схванал и не иска да се подчини на мисълта. Не ми е комфортно. Стотици предположения пъплят с пипалата си в главата ми. Разклоняват се и прорастват.

***

   Гледам те и тръпна. Следя всяко движение, жест…Искам усмивките ти, когато си щастлива! Копнея да събера в шепи сълзите ти…Не си вярвам! Не мога! Има те! От плът и кръв, жива, само на няколко крачки от мен…Всеки ден едва изтърпявам очакването до времето в което ще те видя. Ако те видя, защото ти не винаги си тук. Какво става? Не знам! Не мога да отлепя погледа си от теб и не само… Не искам! Искам да виждам лазурносините ти очи, трапчинките, усмивката ти, ресниците как се повдигат и блестят очите ти. Искам да ме погледнеш, така, както те гледам аз и да ме видиш! Защото съм тук, до теб, пред теб…Сам не си вярвам, че го искам, но е така. Ти не си типът  „идеалната жена” или не си точно от тези…От кои? Виждам всичките ти несъвършенства. Несъвършенства?! Нали така ги наричате жените, онези неща, които не ви харесват и според които не се котирате сред нас? И все пак…Много харесвам тези твои несъвършенства. Ти си в тях, те са теб. Жива си! Господи колко си жива!  Вече от три месеца само ти си ми в мислите. А аз уж съм рационален и  безкомпромисен реалист.  Нищо романтично не знам. Живея, така, както повечето мъже – винаги бих се загледал по красивото тяло на една поддържана жена, дори да е от онези” фаталните”… Ако ме поканят на празник, се сещам само да купя роза. Навсякъде го пише, а иначе…Обичам да съм чист, поддържан и да ми е приятно с компанията ми. Обикновен съм, а ти си като малка птичка до мен. Но много осезателно присъстваш в ежедневието ми. Присъстваш…Обгърнала си ме и вече не ме интересуват другите. Само ти! Колко ли съм по-голям? Пет? Десет? Второто е по-вероятно, а може и с много повече. Какво да правя? Ти си като слънчев лъч. Изгря и ме озари. Липсата ти е като най-черната нощ, присъствието като най-красивото утро. Силна си. Знам го! Усещам го! Чувствам го. И аз не съм от страхливците, но…Какво да правя? Как да те имам, без да спуснеш дебелите си стени, срутването на които ще ми отнеме години. Или…Не знам. Искам да не ме приемаш като заплаха. Не и както онзи път, когато един нахалник се опита да се сваля на приятелката ти. В краен случай, ако тя не му вържеше ти беше неговият „План „Б”. Помислих, че ще се побъркам от ревност. Полудях от ревност! Станах от стола, готов да се намеся, но ти…Ти! Срази ме, знаеш ли? Хладнокръвието в думите ти и яснотата в усмивката, с която му говореше. Лицето ти беше чисто и ясно, но очите ти бяха буря…Ледена буря и течен мразовит фронт. „Каква жена!” – само това успя да измисли сърцето ми, което биеше със силата на виелица, но на огнена виелица. Къде си била толкова време? В мислите ми си! Ежедневно, ежечасно всяка мижава минута…Толкова си жива! Влизаш и дълбаеш в мен. Да! Ти не даде повод, не потърси внимание, но как…Как се настани само в мен? И не помръдваш от там. Превърна душата ми в дом на себе си. Виждал съм много красиви жени. Имал съм –умни, културни, образовани…И от другите съм имал - хубави, обикновени,просто изтупани, стройни, но толкова жива и реална жена, пълна с несъвършенства, но…Толкова истинска! И така страстно дишаща в живота!

***

  Познавам ли те?! Едва ли. Не сме нито на една възраст, нито в едни социални кръгове. Мъж като теб не среща жени като мен. Още по-малко се заглежда по такива. Заглежда ли? Абсурдно! Такива мъже просто те слагат в графа „фон” или интериор за подновяване. Продължаваш да ме гледаш. Знам го! Ако не бяха приятелите ми бих сменила заведението, за да не те срещам. Дразниш ме! Разбирам, ако се бяхме срещнали в някой бар и просто да откликна на нуждите ти за „една нощ”, но това твоето… Не е нормално!Просто спри да ме гледаш! Има достатъчно други. Не разбирам нито за каква ме мислиш, нито какво искаш? Несигурността и недомлъвките са неща, които наистина ме дразнят.           Не съм ти дала повод, нито с жест, нито с думи, нито…С нищо! А ти продължаваш. Знам го. Днес просто не ми е до шеги…Нито до теб. Имах тежка седмица и нужда да поседя някъде навън сред разцъфналата природа. Просто искам да изпия чаша следобедно кафе, а ветрецът да разведри мислите ми. Но…Но ти си тук. Отново?! И вниманието ти към мен ми разваля усещанията…Не искам да се прибирам! Самотно ми е. Самотата е вътре в мен, а иначе съм наобиколена от хора. Никога не съм сама. Имам нужда от този миг на спокойствие…Ставаш?! Добре. Надявам се да си тръгнеш и просто да ме оставиш да се наслаждавам на лъчите на слънцето, които стоплят лицето ми.

***

     Сама си! Днес си сама…Не го очаквах, но се чувствам странно доволен. Защо си сама? Не! Не искам да знам. Единственото, което сега искам е да не изпусна този шанс ...Не ми пука, че не съм сам. Приятелят ми ме познава и чистосърдечно се закача с мен, откакто му казах за теб. Той и жена му са приятни хора. Обикновени и живи, също като теб. Разпитах…Да! Чувствам се като несигурен хлапак, но наистина разпитах за теб. „Неофициално” ми казаха, че си сама. Поне от времето на последната ти връзка. Разведена си, също като мен. Не ни е провървяло и на двамата. Е, аз съм сам от много години, но…Който те е изпуснал и който не те е завладял … Ако знаеш само, колко много съм им благодарен, че си свободна! Знаеш ли? Не съм толкова по-стар от теб, колкото си мислех…Само някакви си 9 години. Искам те! Ти ме завладя и навлезе като вълна в същността ми. Мисля, че самата мисъл да те докосна ме кара…Да! Тръпна и горя…Приближавам се, а ти си така хубава. Кожата ти блести под слънцето. То озарява всяка твоя заобленост и кара кръвта ми да бушува. Притворила си очи и вдигнала лицето си срещу светлината, сякаш…сякаш правиш любов…Не, не съм романтичен, но ти си и в отклик в мен избуяват всички неподозирани досега чувства. Несигурен съм! Иска ми се аз да бъда светлината, галеща те и удоволствието по лицето ти сега да бъде само за мен. Единствено за мен!

***

   – Здравей! – прозвуча точно пред мен. Отварям очи. Ти?! Седя и те гледам право в искрящите зеници. Само на сантиметри си от мен. Навлизаш в личното ми пространство с едно „ Здравей!”.  Настръхвам цялата. Изправям гръб, стягам рамене и…

   – Знам! Просто ми дай време! – прекъсваш ме. Избързваш…Свивам веждите си и проследявам как се плъзгаш и сядаш непоканен на стола срещу мен. Днес наистина си неотразим. Не си позволявах да те заглеждам, но… Очите ми се плъзнаха по лицето, скулите ти…Отчетоха леко пулсиращата вена на врата, потрепващият нерв…залюляха се на ябълката, която не оставяше нито едно преглъщане от твоя страна да  остане без трепет…Надолу към стройното мъжко тяло.

Ухаеш на чистота и комфорт. Истински красив мъж. Имаш гъсти вежди, леко крив нос, плътни устни и си гладко обръснат…Как го правиш? Да си така перфектен?! Аз съм уморена, раздразнена и не ми е комфортно…А ти…

   – Искаш време? Време за какво? – гледам те изпитателно, а ти, сякаш се отпускаш. Чертите ти омекват. В очите ти блясъкът се засилва.

   – Да ме харесаш. – отговаряш ми. Какво?! Веждите ми отскачат и имам чувството, че кожата на челото ми се е изпънала до предела си и трепти, като струните на китара.

    – Да те харесам?! -  Идва ми да те попитам да не си пил, но преглъщам напиращите в мен думи. Ти се усмихваш. Сериозно? Усмихваш се! А тръпките, отново плъзват по тялото ми. Странно  е.

   – Имаш най-цветните очи, които съм виждал. – говориш за очите ми, сякаш не са обикновени, като на повечето светлокоси жени.

    – Виж… - започвам и се опитвам  да не бъда рязка и груба, но ти си срещу мен и съм настръхнала до неузнаваемост. Дали от това, че навлизаш в личното ми пространство или от това, че си точно срещу мен – не знам. Чувството, което ме владее е доста неопределяемо. Непознато е.

   – Просто време. Поседи и пий още едно кафе с мен или нещо друго…Ти ще ми говориш, а аз ще ти отговарям, когато и каквото ме питаш.  – очите ти не ме изпускат от поглед, а устните ти продължават, - Нали жените обичате да задавате въпроси?

Гледам те, и се чудя какво да те правя? И трябва ли да ти дам времето, което искаш от мен? Моето време! Но вместо да ти го кажа, просто се включвам в разговора, който ти започна:

   – За възрастта си не би ли трябвало да знаеш какво правят жените? – досега се усмихваше -сега се смееш. Приятно е. Смехът ти е чист и приятен, като топла и нежна прегръдка.

      – Твърде възрастен ли ти изглеждам? – питаш.

     – Не! – отвръщам ти, но се чувствам така, все едно си ме хванал в крачка и страшно ме досрамява.

     –  Добре. Това е първото в което постигаме единодушно съгласие. Нека да започнем с това, а за какво ще спорим, то само ще си проличи. А и какво правят жените знам, но за жената, която искам…

Не се стърпявам. Засмивам се. Слънцето е приятно. Топло е. Пролет е. Ухание на нов живот и на мъж…Красив и приятен мъж. И малко нахален, но…Наистина интересен мъж.

    – Добре, имаш времето. – отвръщам  и потъвам в очите ти.

***

    Сърцето ми почти спря. Ти ме погледна. Видя ме истински …Каква жена! Твой съм! Просто все още не го знаеш, но ще ти го показвам и не само…Ти завладя моята същност и аз те опознавам…чувствам те близка и те желая…Ти ми даде времето! Аз ще ти отдам всичко останало.