20 may 2018, 12:55  

Пътища много,но истината винаги дреме зад ъгъла. 

  Prosa » Relatos
1640 8 18
17 мин за четене
Младата жена нетърпеливо пристъпваше на перона. Гарата беше пълна с народ: изпращачи, посрещачи, заминаващи. Колко много съдби се преплитаха и колко многобройни бяха сърцата, които туптяха в очакване като нейното. Петя беше от чакащите. Да, тя чакаше. Беше се молила за този ден. Мечтала бе за тази среща. Бленувала този миг най-после да настъпи. Големият часовник отмерваше секундите до пристигането на следващия влак. Нейната мечта щеше да се сбъдне! Реалността щеше да обгърне в прегръдка желанието ѝ. Всичко щеше да стане реално, но младата жена не се страхуваше, напротив, независимо от еуфорията, която бушуваше вътре в нея, тя изглеждаше спокойна и само краката ѝ издаваха нетърпението, с което очакваше срещата. Петя леко въздъхна и отпусна пръстите си, защото несъзнателно беше стискала чантата си, така здраво, че нейните длани бяха почервенели, а ръцете ѝ се бяха изпотили. „ Най-после!” – си помисли тя, а нейното сърце затрептя. Гласът от колоните оповести, че след десет минути ще пр ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.К. Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

На лъжата краката са къси »

2 Puesto

Propuestas
: ??:??