***
Георги се беше отпуснал на стола и сега навел глава назад дремеше спокойно в Кметството. Бай Нонко, кметът на селото, много се чудеше на това момче. Войниче, че е бил от далеч си му личеше от сериозният му и пълен с мъка и горест поглед, от набразденото с белег лице, от ръката, но от всичко друго, което човек можеше да види, нищо не показваше, че зад спокойната и мълчалива натура се криеше такъв смел и силен мъж. Така спокойно сега си седеше той на стола, подпрян до стената и си дремеше,като че ли пасеше овчици, които кротко си блееха и късаха стръкчета тревица. По кокалчетата на ръцете му още имаше кървави следи. Подуваше се веждата над дясното му око, но иначе други по-големи контузии, кметът, не виждаше да има по Георги. Натъртването на гърба, може би, също щеше да го боли, но за сметка на това, картината, която представляваше Кънчо Плявата беше направо гротески ужасна.” Гледаш го, уж мъж, а всъщност момче седи на стола! А Плявата, поне, с петдесет кила и отгоре е по-тежък, с ед ...