***
Колко е спасявала и колко е погубвала тази планина! Колко много са постлали тленността си по дъбрави и полянки, колко много са се родили до някоя ела или под дебелата задушна сянка на старите борове, заслонени и прегърнати от аромата на смола и чиста планинска медовина. Колкото и да отричаше челяка, колкото и да проклинаше, животът от самото му раждане, че до изтляването му беше подчинен на някаква сила. А Родопа планина пазеше тайните си. Човеците по света бяха различни, различна земя ги кърмеше, различно мляко ги хранеше, но еднакви връзки ги държаха. Винаги имаше двойственост в живота, имаше и постоянен кръговрат, неспирен, като въртележките поставени на пътя на вятъра – въртяха ли се въртяха под силният напор.
Емил слизаше по пътеката. Вървеше с големи неравни крачки - бързаше, но в сърцето му се беше загнездил ядът, болката и силната горчивина от предателството. Бързо го изостави неговото булче. Уплашило се е сигурно, че каторжник ще стане мъжът и, а какво да прави, като един ...