6 мин за четене
Каква чудна планина e Родопите! Няма човек, веднъж сблъскал се и навлязъл в дебрите на този планински масив да не остане омагьосан от чудноватостта и привидната непристъпност на тези извисяващи се почти до небето върхари. А заиграе ли се вечерникът, зелените борове и ели, листенцата по храстите, тревичките и билките по скритите, малки полянки запяват протяжни, дълги песни. И тези песни на едни вещаят хубост, сбъднатост и щастие, на други – тежка съдба. И само пътникът да се спре и да се заслуша в дълбочината на стоновете, в богатството на ритъма, в красотата на това как игличките пеят, а вятъра разнася историите, и ще разбере всичко онова, което окото му няма да види, но сърцето му ще познае, като свое. И тогава ще се открие една чудна магия, едни непознати светове, едно неподозирано богатство от природа, от живот и от хора – сами решили да живеят задружно под самата длан на Бога.
Колко стара е тези планина никой вече не знае, отдавна на камък и пепел са станали онези, чиито стъпала са ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
1. кундри*(обувки- диалект)
2. усойна клисура * (скрита в сенките, на тъмно място)
3. аждраха * (оперена, пробивна ,оправна жена)
Започнах с мисълта, че това бързо ще го напиша, но излезе, че е трудно да вплиташ такива пълнокръвни характери, още повече, когато си поставен пред предизвикателството да сътвориш герой от историята на истински хора. Благодаря на човека, специално помолил ме да напиша разказ по лична история. Топличко ми е в сърцето, когато знам, че мога да зарадвам някого с тези редове, а и душата ми трепти, когато имам възможност на опиша красотите на родната си земя. :)