РОЖДЕН ДЕН
Събираше сили. Поизправи се, наведе торса напред, гърдите изпънати, пое въздух и през устата, и през носа, нямаше как да не успее... Свещичките го гледаха уплашени, леко се люлееше жълтият им пламък, готов всеки момент да хукне под порива, да изчезне. В този момент той се закашля, пръдна свирепо, въздухът излизаше от него заедно с пръски слюнка, олюля се, понечи да се подпре с лявата ръка, но тя навлезе в тортата, свещите се наклониха една към друга в зейналата дупка и понеже бяха много, образуваха чуден огън, който опърли миглите и веждите му.
Всичко стана прекалено бързо, та човек нямаше време да се засмее. А и как да се смееш – пред тебе стои омърлушен и учуден рожденик на петдесет години, възпълен, с опърлени вежди и без мигли, целият в кафяво, от шоколадова торта най-вероятно. Гледа възторжено и се мъчи да произведе усмивка.
Брат му не спираше да го снима, за да остане спомен за поколенията. Майка му забегна в кухнята да търси бяла кърпа да превърже раните, а жена му за ...