РОЖДЕН ДЕН
Събираше сили. Поизправи се, наведе торса напред, гърдите изпънати, пое въздух и през устата, и през носа, нямаше как да не успее... Свещичките го гледаха уплашени, леко се люлееше жълтият им пламък, готов всеки момент да хукне под порива, да изчезне. В този момент той се закашля, пръдна свирепо, въздухът излизаше от него заедно с пръски слюнка, олюля се, понечи да се подпре с лявата ръка, но тя навлезе в тортата, свещите се наклониха една към друга в зейналата дупка и понеже бяха много, образуваха чуден огън, който опърли миглите и веждите му.
Всичко стана прекалено бързо, та човек нямаше време да се засмее. А и как да се смееш – пред тебе стои омърлушен и учуден рожденик на петдесет години, възпълен, с опърлени вежди и без мигли, целият в кафяво, от шоколадова торта най-вероятно. Гледа възторжено и се мъчи да произведе усмивка.
Брат му не спираше да го снима, за да остане спомен за поколенията. Майка му забегна в кухнята да търси бяла кърпа да превърже раните, а жена му започна да се смее. Отначало тихо, държеше ръката пред устата си, после по-шумно, опитваше се да не го поглежда, но нямаше как, той стоеше като дебел дънер в средата на стаята, ръцете му – клони, оглеждаше се и упорито търсеше оправдание за себе си; тя прихна, смееше се от сърце. Останалите я последваха.
- Задави ли се? – запита го майка му, когато се върна от кухнята. Носеше кърпа и пъхна единия й край в носа му. Той се изсекна. – Духай по-силно! Сигурно е от цигарите!
- Аз не пуша вече две години, майко – отговори отчаяно.
- Малко е! След пет-шест години ще се прочистиш и няма така да правиш повече. Виждаш ли, въздух не ти достига, дробовете ти вече никакви ги няма.
- Не е от дробовете. – Той искаше да спори, но не се сещаше за какво. – От друго трябва да е.
Майка му пъхна чистия край на кърпата в ушите, за да ги почисти от тортата.
- Нищо, ще купим друга торта, ти не се безпокой.
„Откъде пари?”, погледна я тревожно и някак скришом, да не се забелязва от другите.
Брат му го щракна в мига, когато биваха чистени ушните миди. Приличаше на шопар, напръскан погрешка срещу кърлежи. Жумеше.
- Сега се наведи да избърша ръцете!
- Прекаляваш, майко! – сопна се рожденикът. – Да не съм сакат? И сам мога да се избърша.
Чу се щракане на фотоапарат.
- Ти спри да ме снимаш! – възропта. – Уж си ми брат!
- Че кой ще те снима, ако не аз? Нали съм ти брат. За мен днес също е празник.
Да, очевидно радостта му бе голяма. На масата имаше едри трохи от тортата. Той си взе две и ги сдъвка. Тортата беше вкусна и имаше вид, макар и неубедителен и доста неподходящ.
- Брат, ще пусна бойлера да се изкъпеш! – провикна се без да изпуска фотоапарата. – И ще продължим купона.
Не чу отговор. Доближи се да направи още едно фото.
Рожденикът миеше ръцете си и тихо плачеше над мивката.
© Владимир Георгиев Всички права запазени