Подадоха си ръце.
– Значи имаме сделка! – засмя се доволно наемодателят. – Нал тъй казват младите?
Този отсреща пое ръката, като преди това я огледа през очилата си, за да се увери в нещо, и потвърди:
– Сделка!
После си помисли: каква сделка? Но се поуспокои при мисълта, че всеки договор е сделка, колкото и зле да звучи. Особено за брачния договор.
– Значи сделка имаме – повтори наемателя. – Значи това имаме!
– Именно! Така е, струва ми се.
Седнаха на дървената маса и старите столове скръцнаха под тежестта им.
– Ама все пак кажи – не си млад, защо тук ше живеете? Ха.
– До центъра е. За децата, да учат... Имат уроци. А и хубаво е. Удобно.
– Да, удобно е. Но не е хубаво. – Наемодателят беше откровен човек. – Тук живяхме двайсет мизерни години. Четири петилетки. В хола нема естествена светлина. Ти го видя, нал тъй? Витрината на холната секция е строшена... Е, напукана е. Ама ше се строши скоро. Не я отваряйте без причина.
– Да. – Беше забелязал напуканото стъкло; видя също, че терасата гл ...