– Шампанско в тоя студ?! Ти си луд!
– Ще ти се отрази добре. Отпий на малки глътки. Наздраве! – и той й подаде едната чаша.
– Наздраве! – тя съвсем предпазливо отпи една глътка.
– Пийни пак!
– Наистина усещам топлина да се разлива по тялото ми.
– Свали си ботушите и си стопли краката. Дай да ти помогна.
– О, не благодаря! Мога и сама. 0 и тя събу ботушите и си опъна краката до печката. – Благодат! Навън вали, тук бумти печка, точно като в зимните приказки. Мирише на ябълки...
– А, тук някъде има ябълки. Сега ще ти обеля една. Да ти долея ли шампанско? Знаеш ли, че зачерви бузи?
– Наистина ли? От печката е. Не ми сипвай повече. Колко ми е добре. Кажи за какво ме доведе тук и така ме глезиш. Сигурно Лили ти трие сол на носа, че заради теб не идвам, а?
– Не съвсем.
– А какво тогава? Какво?
– Не ставай, ще ти кажа. Казвал ли съм ти, че си много хубава? ...