Супа от кокали
Водата вреше в почернялата, обгоряла от огъня тенджера, на която беше останала само една дръжка, а нейната близначка беше оставила само две по-светли точици сред черното, където някога е била. „ Хрус-хрус.” - се чуваше ритмично. Шриит! Хрус-хрус. Низите със сухи, жълто-кафяви, на места зеленикаво земни, тютюневи листа леко омекнали от влажния въздух шумоляха, докато ги разнизваха. Голям дървен сандък беше вертикално изправен до прозореца, а в него конопеното платно беше опънато по вътрешните му страни. Ред по ред се нареждаха стройно малки първокачествени листенца и жълтееха като парички от гердан. Старата чугунена печка запяваше и пукаше всеки път, щом и хвърлеха някоя съчка или кадеше с удоволствие, когато в малкия и отвор се мушнеше катранен брикет. Две легла, маса и опушени бели стени, мивка и стара дървена поставка, върху която гордо навирил екран просветваше в черно-бяла светлина малкият Юность. Стаята сякаш беше замръзнала във времето и макар да беше краят на 21 в ...