Ти не съществуваш. Сянка си, полъх на времето, воал на вечността. Понякога си лоша, друг пък – още по-лоша. Виждал съм те злобна. Такава ли е винаги красотата? Няма да забравя как блъсна пепелника на терасата. Знаеш, че там пуша. Не ми позволяваш на друго място. Аз се съгласих да спазвам тази забрана. Не бива да дразня другите с дима си. Всъщност димът е от цигарите, не е от мен, но няма значение. Вероятно и аз съм изпушил покрай тия цигари. Ако аз не – сърцето ми със сигурност. Тупти още не втори етаж, когато се изкачвам. Тупти не е точната дума за това, което прави.
– По-бързо, чичка! – вика след мен момчето на съседите от пети етаж.
Асансьорът не работи. Ако работеше, щях да се движа по-бързо. А пеша няма как – сърцето не позволява. Аз си мислех, че цигарите ще увредят само дробовете, а то не било така.
Затова ли блъсна пепелника? Счупи се. Трябва да купувам друг. Нима си мислиш, че така ще ме откажеш от вредния навик? Та той е по-силен от мен. Ти си по-силна от мен. Шефовете ми са ...