2.
Горе беше на осмия етаж.
Надена калцуните трудно и реши повече да не ги маха от обувките. Не ако и не го изпишат. Толкова гадна и упорита беше болката да се свие и да ги наложи, само за да не цапа обстановката с присъствието си. Преди година отиде на зъболекар, и това му се случи през тия проклети времена на тихото и злобно остаряване. Още на входа на денталната клиника, така им викат днес на зъболекарските кабинети, му казаха да сложи калцуни. Тогава болката долу под пъпа не беше силна и с готовност се сви, за да си вземе от сините найлонови чорапчици в коша, но стажантката на рецепцията го спря: „Не тези! Тия са мръсни!“ Мръсни ли? Не му се струваха изцапани. „Ето тук! Вдигнете крак Хоп. Точно така! Сега просто дръпнете назад.“ Някаква машина висока и дълга като циклостил, европейска изработка, туряше калцуните направо върху краката му и ги защипваше без да се налага да се свива. В болницата нямаше такава машина.
– Аз ходя твърде бързо, вие може и да ходите така! – уведоми го кльо ...