21 мин за четене
1.
А казваха, че щели да се срутят. Въпрос на време било. Панелните блокове не стрували нищо. Общежития на бездомници, на несретни социалистически хора, упоени от вяра и злоба – амалгамата на нещастието.
Това е толкова вярно. И неубедително.
Да, добре, тъй да е – ама още стоят, верни и злобни. Напукани, грозновати, с остъклени тераси като любопитни зеници на нещо несбъднато ново, в тези общежития вече не живеят същите сиротници, огруханите социалистически хора. Други са сложили сателитни антени и са насадили букети минзухари и сакъзи на терасите. Някакви други следкласови люде, отново с бедняшка, но вече свободна любов към панела и едропанелния кофраж и със стремеж към същото невъзможно щастие като предците си.
И на неговата тераса, бившата, също имаше цветя. Примижа. Червени и лилави, май бяха. Съзря и беличко между тях. Погледна към седмия етаж. Цели осем години беше натъкмявал тази тераса. Направи заслон от две стъклени врати, които така наричаше за пред жена си. Не бяха врати, не с ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse