ТЕЛЕФОН НА ДОВЕРИЕТО
Телефонът на бюрото иззвъня – тревожно, както звъняха телефоните в тази служба. Димитър посегна неохотно към слушалката.
"Само това ми липсваше! – помисли си той с раздразнение. – Някой сега да ми се заоплаква надълго и нашироко... не ми стига скандала с простака от горния етаж сутринта... че и онази досадница в трамвая... егаси скапания ден!" Все пак се насили да каже с полупрофесионална предразполагаща любезност:
– Телефон на доверието, добър ден!
– Добър ден – чу се притеснен женски глас. – Не знам дали постъпвам правилно, като се обръщам към вас...
– Освен ако не Ви е нужна справка за маршрутките, сте се обадила където трябва – опита да се пошегува Димитър. – Не се притеснявайте, госпожице... ъъъ... или госпожо...
– Разведена съм. И аз не знам към кой контингент да се причисля...
– Значи госпожица! Всички неомъжени и разведени дами под деветдесет години са госпожици. – Димитър продължи с началното предразполагане, което всъщност беше част от терапията.
– Тогава имам още точно шест десетилетия на разположение – влезе в тона му жената отсреща, явно поуспокоена.
“Наборче, значи. Това ще ме улесни, почти сигурен съвпад на Нептун и Северния възел. Добре, да видим какъв й е проблемът...”
– Времето е ваше, госпожице. И така, мога ли да Ви помогна с нещо?
– Амии... днес ми се случи нещо много смущаващо – жената отново звучеше неуверено. – Чувствам се объркана и разстроена... По професия съм филоложка и работя в едно издателство. Но заплатата ми там е малка, затова през свободното си време работя допълнително като контрольорка в градския транспорт. Постоянно изпадам в конфликтни ситуации, навярно и Вие сте бил свидетел на такива, ако не се возите с кола...
Димитър понечи да вметне, че същия ден е бил не само свидетел, но и участник в такава ситуация, обаче събеседничката му заговори пак. След време той често щеше да се удивява как един наглед дребен детайл може да окаже решаващо влияние върху развитието на събитията и всеки път щеше да благодари на съдбата, че не е бил оставен да се изкаже.
– Значи днес проверявах билетите и картите в един трамвай и попаднах на поредния гратисчия. Държа се много грубо... не просташки, а враждебно, нахално... това силно ме засегна...
– И какво точно Ви наприказва?
– Развика се да не съм се заяждала с него, тъй като циганите били негласно толерирани, всички се возели гратис и никой не ги проверявал, така че да не съм се правела на интересна...
– Аха, бил е циганин...
– Не, беше по-бял и от мен, съвсем прилично облечен и изглеждащ.
“Вярно казват, че светът е малък, ама чак пък такова съвпадение! Дано не ме познае по гласа, че тогава я оплескахме! Скандалджия-гратисчия оказва психологическа помощ по телефона на доверието – поредният абсурд в абсурдната ни държавица... Денят става все по-кошмарен... Защо ли не си погледнах сутринта транзитите... Сега трябва да спасявам положението...”
Мисълта на Димитър течеше трескаво. Той се закашля престорено, за да спечели малко време, след което каза с най-благ тон:
– Извинявайте, задавих се с дима от цигарата. А може би не бива да се придава голямо значение на този инцидент?! Може човекът по принцип да не е грубиян, а точно днес някой друг да го е ядосал и да си го е изкарал на Вас... на всички ни се случва понякога, нали?! И при следваща среща ще Ви се извини, ако е джентълмен...
– Да знаете колко ми се иска да сте прав, господине! Защото... срам ме е да си призная, но въпреки обидното му отношение го харесах... като мъж... още щом го видях, сякаш ме удари ток... не знам, може би това е прословутата любов от пръв поглед... каква ирония...
“Наистина, каква върховна ирония! Една жена да ме хареса веднага, а аз да се издъня като роден футболист на европейско...” – помисли тъжно Димитър. – “Нейсе, като ще е гарга, да е рошава! Утре цял ден ще се возя в трамвая, докато я срещна, само да е на работа! Хич не ми пука, че правилникът забранява лични контакти с пациентите!”
– Да, госпожице, понякога съдбата си прави странни шеги с нас. Може просто днес да е имало някакъв труден синастриен аспект между Вас и онзи мъж, а иначе да си подхождате и по-нататък отношенията да се оправят и задълбочат. Бих Ви посъветвал по-често да проверявате по същата линия, вероятно той пътува редовно по нея.
– Благодаря Ви, ще последвам съвета и ако е писано, ще го видя пак. А Вие някакъв астрологичен термин ли употребихте преди малко?
– Да, занимавам се с астрология и тя много ми помага при консултациите по телефона на доверието, и обратно – любопитно е да се изследват астрологично обаждащите се на този телефон според типа на проблема им. Защо, интересувате ли се от звездната наука?
– Да, живо се интересувам, но досега не съм попадала на някой достатъчно компетентен, който да ми направи обстоен и валиден хороскоп... може би Вие ще ми отделите малко време?! Моля Ви, толкова ми е приятно да разговарям с Вас!
Уговориха се да се срещнат още същата вечер, след края на неговата смяна, пред едно удобно и за двамата кино. Тя му обясни как изглежда и как ще бъде облечена – за да я познае, а той благоразумно си замълча относно собствения си външен вид – за да не предизвика у нея нежелани асоциации.
Пет минути преди уреченото време Димитър се приближи към входа на киното с внушителен букет от червени рози в ръка. Тя беше вече там и заинтригувано се вглеждаше в лицата на минаващите мъже. Строгата контрольорка от тазсутрешния трамвай се беше преобразила в елегантна дама. Възползвайки се от навалицата, той се приближи незабелязано и застана на два метра встрани от нея. Нямаше понятие как да подходи към жената, която беше нагрубил и която изглежда го обичаше. След няколко секунди тя обърна глава в неговата посока... и го видя. На лицето й се изписа невъобразима смесица от изненада, разочарование, неловкост, любопитство и надежда.
– Вие?! – възкликна невярващо.
– Да, аз... – Димитър се усмихна виновно и протегна букета към нея.
© Атанас Димитров Todos los derechos reservados