***
Трудно се разбираха дълбочината на чувствата у една жена, силата на сърцето и, но и силата на нейната воля. Трудно, защото дълбочината на женската същност се родееше с буйното каменисто корито на дива планинска река, чиито пенливи води се успокояваха, чак когато навлизаха в разклоненията си и намерили проявление на самите себе си, напояваха плодородната земя. Но и колкото камъчета имаше, толкова и жени и мъже по света се търкаляха, срещаха, отблъскваха или спираха един до друг, за да градят основите на просто човешкия живот, наречен битие. Колкото и много да бяха тези камъчета – всичките имаха прилики, но и разлики. И хората по тази земя, бяха като листата по дърветата, като клончетата на храстите, като песъчинките по морския бряг и камъчетата в речните корита. Силни, диви и жарки, като върховете на гордите планини и горещината на плодородните низини бяха характерите им. Души, като троскот, сърца – оплетени и впити в земята дебели, силни коренища.
Катето, вървеше нагоре по пътя. Съ ...