Тя беше тази, която тормозихте. Сигурно трябваше да се обърна учтиво към вас. Сигурно трябваше да ви кажа нещо от сорта на ,,Здравейте!’’, ,,Добър ден!’’, или ,,Добро утро!’’. Сигурно трябваше да се усмихна и да не ви подминавам по този начин. Сигурно...
Наистина ли не можете да се сетите коя беше тя? Не, не е някоя чалга певица или човек, живеещ за празни неща. Това е Тя.
Тя е момичето, което плачеше след вашите удари. Момчета, надявам се да се засрамите, където и да сте. Дано очите ви да се напълнят с онова напрежение, след което сълзите се стичат. Дано!
Тя беше тази, която чувстваше. Тя беше тази, която имаше сърце и душа. Тя беше тази, която вие смятахте за животно. В душата ѝ бушуваха урагани след поредния ви удар с юмрук. Сълзите ѝ се стичаха безутешно като водите на Ниагарския водопад, докато лицата ви бяха изкривени в гнусните гримаси на усмивките.
Тя беше едно малко и плачещо птиче, затворено в кафез. Момиче, което мечтаеше и вярваше в несъществуващото добро, докато вие за пор ...