В градината на Цветните орисници.-1
Произведение от няколко части « към първа част
Да Ви кажа честно – аз съм просто един бодил. Розово цъфтя, ама съм грозно! А тези красавици, уханни, блестящи и страшно, ама страшно прекрасни са най-висшето стъпало на цветната градина, в която ме довя отникъде вятъра.”Отникъде” е просто, защото и сред бодилите на моя вид съм най-дребното, трътлесто и тумбесто, и дори те не ме понасят. Често ме загърбват с високите си стъбла, бодливи листа и красиво лъжливи пухчета, които всъщност са доста остри при докосване. Защо така ли? Ами, защото аз съм бодил. Уж и аз съм растение, ама мен никой не ме гали с носле, все към орисниците ги влече.
Като ги видят и всички хора натам, като мухи се залепят. Едни викат:
- Ау, колко е слънчево това Слънчегледче!
Други:
- Боже, откъде взе тази Черна сова?! Има прекрасна, великолепна тънка снага - не Ирис, ами ще речеш прекрасност неземна!
А третата орисница, ли? Ех, тя е на вид срамежлива, но само на вид. Усмихва ти се някак, уж се свива, ама е умерена във всяко едно отношение, освен, когато и стане горещо. Тогава цветовете и се свиват, ей така...нежно, стават мънички, ама и като избухне – да видите тогава каква е красота от цветни пухчета. Какви хубави червени цветове има тази орисница! И какви прекрасни нежни листенца в зелено!
Ама аз се забравих! Извинете – то нали съм бодил, при това от вид магарешки и нещо съм се свил последно време. Все пак съм на ново място, а не при нашите стада от бодили на Ветровитата скалиста основа.
Та, орисниците са най-красивите и дъхави цветя в тази градина. Не, не им се кланят, те не са царици като Розите, нито нежни певици като Камбанките,и не плачат като Момините сълзи, но всъщност са цветята, около които всички искат да стоят, просто защото са неразделни. Различни - да - но напълно достатъчни една на друга и сплотени - винаги заедно, пазейки се.
В началото били само две: Хубавата Мимоза – страхотно храстче е, елегантно, мило, и срамежливата Слънчоглед, която сутрин като я озарят лъчите на слънцето прекрасно надига главица да си направи сутрешната баня. Но с нея може да се говори, само тогава когато са будни и другите две. Мимоза е най - ранобудната. След нея Ирис - Черната сова, се размърдва – малко трудно, но веднъж събуди ли се,- не можеш да и смогнеш. Просто страшно е жилава за такова красиво цвете. Ама си е парче и половина - чаровница с магнетична сърцевина! Пък какви цветове има само коронката и! Замечтах се!
После Слънчоглед се размърдва. Висока и с разкошни нежни с цвят на тъмно злато листа. Хубавици бе! Хубавици! А бе, готини са тези цветенца – в градината им викаме – трите цветни ориснички или съкратено екип „М.И.С”. Ама не ми обръщайте много внимание – бодил съм аз! Често си се клатя тука, а отсреща тези три цветенца, посяти едно до друго. Красота! При това ароматна!
Ама кака Шибой, страхотна и дъхава Матиола, често клати прекрасната си кралска глава към мен:
- Стига си зял нататък! Ористничките са тук от преди теб, ама не са чакали да им се появиш точно ти, и трите да превият стебла пред височайшата ти особа.
- Аа, аз, такова…- започвам да протестирам. Тя обаче си знае – все пак е Кралица на сборището на цветната градина, почва да ми говори в рими:
- Нищо в тебе не знае,
какво се крие и мае
в тази бодлива глава!
Ех, примирявам се! Може и да е права – бодил съм все пак. Какво да правя, много е готина Краличката, пък и Кралят е около нея. Все наблизо и всичко наблюдава. И така трябва да е, разбира се! Имам, нямам бодили, я виж като те подгонят гъсениците какво става! Всичко ще ти се стъжни, ще те опоскат здравата и ще те оставят даже и без зелена кора. Затова си кротувам. Мирен се намествам от време навреме да лавирам с трънливата си глава.
Та, да си дойдем на думата за трите орисници. Защо им викат така ли? Ми страхотни са? Ароматни, чувствени и здравословно приятни. Препичат си се на слънце, също като мен, само че не им бръмчат коронките от пчели. И на мен ми се искаше да ме довее вятъра при тях, а не отсреща, само да се клатя от удоволствие, че са ми като на картинка. Ама семе разнасяне и покълване на грешно място и, ето ти един живот без никакъв хубав старт. А колко добре беше, като си бях в короната на мама на онази ветровита скала. Наоколо стадото с бодили. Ма ,нали съм любопитен все питах, разпитвах,та един ден като имаше много вятър, мама разклати разсърдено глава и аз полетях…и стигнах тук. Не че се оплаквам! Красива гледка, омагьосващ аромат, но ако можеше и да ме галят листата им.
- Хей, бодлива главо! Къде пак се отвя? – Кака Шибой леко размърда прекрасните си листенца насреща ми.
- Тук съм! Тук, Ваше Ароматно Прекрасничество! – услужливо заклатих спомената вече бодлива глава, лично мое притежание.
- Тук, ама не си тук, май?! Ще си изкривиш стъблото от привеждане да минеш отсреща, до Орисничките.
„Ех, че то кой няма да се изкриви, като има отсреща такава гледка?” - мисля си аз, ама нищо не отговарям, че един на вид, благ кралски врат се обръща към мен и с иначе добродушен поглед ме поглежда, уж не остро, ама щипе. Свивам си листата плътно до майката земя, като че ли са ме нападнали от онези зелените въшки, дето спаружват листата. Спокоен съм – нищо не правя. Няма нападение – няма отбрана. А в главата ми се върти, като бръмчащите пчелички:” Ех, така ли няма кой да ме изкорени от тук и да ме пресее до тях – отсреща!”
Всичко в тази градина е красиво. Има Божури, надули пищните си корони, има стадо от Ириски, които шумолят злобно към Черната сова, просто, защото тя е различна – с друг цвят, други маниери. То, не може всички да сме уханни! За това трябва специална нагласа, но пък полезни сме. Аз например съм радост за пчелите – все бръмчат наоколо ми, почиват върху коронката ми, а после пак до орисниците и до по-дъхавите градински прекрасности. Еми, съдба! Не,че знам какво значи, ама децата, като дойдат на гости на Градинарката – стопанка все повтарят:
- Бабо, защо това цвете е грозно? А защо онова е уханно? А това, какво е?Не ми харесва – махни го!
Та, Градинарката - стопанка само се смее и като ги погали по главата тези деца, така, както гали често Орисничките казва:
- Ех, съдба, съдба, баби! Едни са създадени да ухаят, други да лекуват, трети имат свое специално място в тази градина, защото са красиви. Не може просто така да изкореняваш, защото не разбираш в какво е полезността на различното от това, което на теб ти харесва. Всяко е създадено за своята си съдба.
И, децата, като не разбрали всичко, и те като мен, и като показваха на приятелите си градината на всички техни въпроси отвръщаха също :
- Еми, Съдба!
Та и аз така! Съдба си е моето с тези пчели дето жужат от сутрин до вечер върху ми, а вечер даже някоя заспива отгоре, уморила се и не се прибирала в кошера. На другият ден тя е първа гостенка при трите орисници. А аз само си гледам, наблюдаван от топлият, но зорък поглед на кака Шибой и Кралският врат.
- Ей, момче! – обади се Негово Кралско Вратличесто. Ех, цветята си споделят мислите и разговорите, нали корените им в една земя се поят, няма как да скриеш нищо. А Орисниците се поклащат в жив смях отсреща. Хубавици, бе! Хубавици! Голяма работа са тези екип „М.И.С.”
© И.К. Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Едва ли мила, Васе може да си натрапник!
Всеки носи "полезността" си и не е необходимо да сме еднакви и велики, понякога стига да сме там и да помогнем с каквото можем. -
Замислих се дали не съм натрапник в нечия градина.
-
Елка, радвам се ,че отново си изпитала удоволствие от написаното от мен. Лека вечер.
-
Прекрасен разказ, така живо е описано всичко! Много ми хареса този бодил!
-
Благодаря ти, Костадин! Радвам се,че моето скромно произведение е докоснало спомен, толкова мил за всяко дете.
-
Върна ме в детството Лиа в градината на баба ми(бог да я прости).Прав е Георги за цветята те са като жените всяко по своему красиво.Поздрав.
-
.........Различен си
Такъв си остани
Рошав, беззащитен, истински
Ти дълбоко раним си..
Недохранено дете….
Знам – не бодеш….
Pollini, психолог и драскач по Пътя си -
Ирина,трогна ме. Но .... Това е...Кажи на кого е стихотворението в следващия коментар. Адмирации към автора.
-
Ти ли бодеш?
Ти ли….
Ти ли с кръв се храниш?
Ти ли сънища крадеш…
А цъфтиш ли с цвят…лилав?
Плачеш ли за нежност в тъмното?
Мек и раним ли си…в Душата?
Недей, не проклинай съдбата…
Тоз, който има за теб очи и сърце..
Той не ще се уплаши от едно трънче…от две
Празнувай своята различност…
Остротата
О, как нужни са те на Света
Свят на фалш..
Свят на суета..
Цъфти..живей за мига!
Само ти плачеш с лилави сълзи
Капките роса приютяваш
Нереално чист си….
Само ти..само ти…
Цвят на теменуга
На смучещ бонбон
Никому ненужен..ръждясал тирбушон
Жив ли си – ти значиш много
Натежават дните…къса става нощта…
Живота в звуци се облича..
Вечна песен…
Стар шлагер..
На мъдър грамофон
Бодеш!
Остър
Хаплив
Различен
Беззащитно сърце
На невинно дете
Скрито под маски и брони
Не под една и две…
Ти ли плашиш хората?Ти ли бодеш?
Със кръв и сълзи ли се храниш?
Или себе си….
Искаш да изядеш?
Различен си..... -
Виж Лиа, всичко е прекрасно , но за да не те смъмря с този "бодил" ..... си позволих да ти пусна един стих , който наскоро прочетох ......:
-
Благодаря, Георги! Добре си огледал видимите страни на това как се живее в цветна градина.
-
Красива цветна градина... Грозни цветя няма. Има скъпи и евтини - според хората. А в природата всички са равни... Ако не мине вятър...
-
Благодаря ти,Миме! Бодилчето и така си е добре с жужащите пчелички. Ма кой знае, може и да му харесат много тези листенца, че да вземе да се замае. То, с този прашец по цвета...
-
Мило ми по-красиво цвете от всички други,подавам ти всички зелени листенца да се хванеш и дойдеш при нас,защото подаряваш на света толкова прекрасен аромат на любов и позитивизъм,че просто няма как да бъдеш "бодил" и мястото ти е при най-красивите цветя😘😘😘
-
Благодаря за любими, момчета и момичета. Много сте мили.
-
Здравей Любо, благодаря ти ,че прочете. Сега като спомена вярно,че имаше такава приказка. В далечното минало може и да съм я чела, когато още се учех какво са чудеса.
-
Напомня ми за приказката на Андерсен "Цветята на малката Ида".
-
Благодаря ,Марианка! Всеки има право да се оприличава на цветето, което е решил.Ако харесваш бодила, моля, свободно се оприличи. Не сме стиснати в тази градина, стига да има усмивки и, разбира се, да се слушат Кралските особи.
-
Рени, Силвенце! Моето мнение е едни сто-двеста каратови усмивки, всичките са за Вас.
Какво да кажа повече. Продължение ? Ще видим мили дами, ще видим? Кой знае Градинарката -стопанка какво още ще си засее, я някое мушкато, я някой плевел избуял, то цветя, какво да се прави. -
най-накрая разпознах и Слънчогледа
-
Къде го видя тоя слънчоглед, цял магарешки бодил е, да го беше насадила там до теб, какво ще ме величаеш. Най-хубавото цвете е онова, което се усеща със сърцето и душата, което лекува. Аз като те видя сутрин така те усещам.
Разкошен разказ, дъхав, чуден! Благодарности и възхищения към човека и твореца, мила Лия! Почитания! Браво! -
Чакам продължение
на това цветно "селение"
какво ли още с корените си говорят,
какво ли могат те за хората да сторят?
Ще позволят ли на бодила с тях да се омеша
отгде ще дойде таз "депеша" ...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
