ВЕЩЕРИЦА
Ама който днес ходи със сабо? Никой, поне ако се смята за нормален.
Тя очевидно се смяташе за напълно нормална; поздравяваше съкооператорите си пред блока, чистеше есенните листа, хранеше кучетата, напояваше дърветата, без да има нужда от това. Непрекъснато беше навън, струваше ми се, че търси повод да стои на открито, някаква дива, необуздана, прачовешка кръв течеше във вените й, нямаше как иначе да си обясня, че я виждам сутрин съвсем рано, когато по пижама пия кафето си на балкона, тя стои на дъжда, гледа небето през стар, черен и надупчен от нещо чадър и мълчи, жертвено и упорито, сякаш чакаше роднините й да я навестят отгоре.
Луда жена. На възраст около шестдесетте, тя беше прекалено здрава и всеки ден, облечена подходящо, с анорак и раница, тръгваше нанякъде.
- Няма да се бавя! – казваше на кучетата, които въртяха опашки след нея. – Обещавам.
Хранеше ги с нещо вкусно, защото те й бяха станали като лични охранители, само нея не лаеха. Аз не обичам кучета и понеже не обича ...