ВРАБЧЕ
Трябва да спортувам. Налага се на тия години. Сърцето, това-онова, пък и друти неща.
Поотеснял ми е анцугът. Аз не харесвам тези, новите анцузи, дето приличат на фитил. Тесни са долу. Обичам онези, които приличат на генералска униформа – широки, с три ревера отстрани, наръфани, генералски. Те показват, че може и по-бавно да ходиш, понеже така е по-спортменско.
Ама няма как. Легнах, облякох тая змийска кожа върху себе си, като клин ми седеше, овърколих тоя голям задник и вече съм готов за спорт. Не знаех, че трябва така да изглеждаш, та да спортуваш.
- Приличаш на гей – съобщи жена ми. Тя правеше нещо с косата си. Тя винаги прави нещо с косата си. Аз после изхвърлям остатъка от нейния бизнес. Да не казвам колко каналин има вкъщи. Така отхождам щастието.
Красива е. Казвам:
- Какво си направила със себе си?
Бялата хавлия така й отива. Косата й е напълно черна, като онова, дето го изхвърлям всяка седмица от водопровода. Струвало си е. Красотата иска жертви. И друго иска. Ето какво:
...