29 ene 2023, 19:54

Времето спря, космосът замръзна 

  Prosa » Relatos
536 2 3
16 мин за четене
Ланселот вървеше бавно, навел глава и без да бърза за никъде, косите му се спускаха от двете ѝ страни и криеха лицето му от улицата. Не поглеждаше към онези, с които се разминаваше, дори не забелязваше хората, които някога бяха моделите му – тогава обичаше да ги разглежда и вникваше в живота им, понякога улавяше цвета на мислите им и умееше на всеки да слага като опашка някаква житейска история, на която бяха в началото или в краят ѝ. Често разглеждаше следобедната тълпа от непознати, нужни му бяха чуждите животи, за да има набор от образи и после рисуваше лицата от улицата, такива, каквито ги е видял по своя си начин,
А сега нямаше нужда от тях – реалността бе уродливо изкривена и таланта в него отказваше да я изобразява точно в този ѝ вид.
- Внимавай! – избута го забързан здравеняк. – А си ме докоснал пак с мръсното си тяло, ха съм ти праснал един в муцуната!
Ланселот се извини и залепи гръб за стената на сградата, давайки път на здравеняка. Онзи го изгледа гневно, погнусен от допира ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГФСтоилов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??