3 мин за четене
Лятото дойде. За някои от нас това е хубаво, а за други...по- малко...
Масата, в средата на стаята бе сложена, готова за вечеря! Имаше най- важно хляб. От чиниите ароматно се издигаше парата от току- що сварения и сервиран боб.
– Татко, заповядай! Яворе, вземи детето и идвайте! Вечерята е готова!
Насядаха всички около масата и баща ѝ се присегна да вземе от хляба, но младата жена го изпревари с думите си
– Я, я, да се посместим малко! Гошко, примести се по- близичко до дядо си, или ела към мене! Да направим място!
– За кого? Чакаме ли някого?- обади се Явор, съпруга на Зорница.
– За мъртвите!
– Ела Гошко към мене, ела да има място и за баба ти, тя... - и погледна към стената, където висеше наскоро сложеният там кръст.Той, кръстът се беше появил неотдавно в този дом на военен офицер, вече пенсионер. След смъртта на съпругата му и майка на Зорница...
Ядяха мълчешком, дори и малкият Гошко не се обаждаше. Така се хранеха, сякаш изпълняваха някакъв неписан ритуал...
– Направила съм баница- ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse