Ооо...Париж...Париж... Добре организирана...лудница...
След дълго лутане по покритите с паве еднопосочни улички, семейството откри дома на своя съгражданин, живеещ от доста време тук, в Париж. Иван- все пак една отворена врата! Иван- една надежда...сънародник!
Двамата мъже, Явор и Иван, останаха в коридора на къщата. Гласовете им се чуваха откъслечно в стаята, където съпругата на Иван покани да влязат Зорница и Гошко.
Явор- Нали ще ми помогнеш да си намеря тук работа?
Иван- Тази вечер! На бензиностанцията, с туби!
Явор- Не е ли опасно? Полицията ще ни се извини, че ни притеснява и ще ни арестува!
Иван- Шофьорите са мои хора. Риск има. Но удара си заслужава.
Явор- Френските съдии и закони, без да се извиняват, ще ни вкарат в затвора!
В стаята, където бяха двете жени , вратата се отвори и до нея застана красиво 5,6 годишно момиченце. Погледна майка си и със звучен, по детски писклив глас, каза
– Мамо, брат ми проговори!
– Наистина проговори нашия син! Ела да го видиш. - със задоволство о ...