„ Забранено за българи“ - ч.5
Произведение от няколко части « към първа част
Ооо...Париж...Париж... Добре организирана...лудница...
След дълго лутане по покритите с паве еднопосочни улички, семейството откри дома на своя съгражданин, живеещ от доста време тук, в Париж. Иван- все пак една отворена врата! Иван- една надежда...сънародник!
Двамата мъже, Явор и Иван, останаха в коридора на къщата. Гласовете им се чуваха откъслечно в стаята, където съпругата на Иван покани да влязат Зорница и Гошко.
Явор- Нали ще ми помогнеш да си намеря тук работа?
Иван- Тази вечер! На бензиностанцията, с туби!
Явор- Не е ли опасно? Полицията ще ни се извини, че ни притеснява и ще ни арестува!
Иван- Шофьорите са мои хора. Риск има. Но удара си заслужава.
Явор- Френските съдии и закони, без да се извиняват, ще ни вкарат в затвора!
В стаята, където бяха двете жени , вратата се отвори и до нея застана красиво 5,6 годишно момиченце. Погледна майка си и със звучен, по детски писклив глас, каза
– Мамо, брат ми проговори!
– Наистина проговори нашия син! Ела да го видиш. - със задоволство отбеляза майката на красивито момиченце и двете жени влязоха в другата стая, където стоеше малкото дете на домакините и Гошко, като гост.
– Я кажи „ ма- ма“
Бебето повтори - ма - ма!
– А, ба- ба?
– Ба- ба - съсредоточено в непознатите и трудни звуци, повтори детето
Гласовете на Иван и Явор се чуха отново
Явор- Дай ми телефонния номер на Илия- Гущера! Зная, че го имаш!
Иван- След като ми платиш 200 евро! Дай ми първо парите, ще ти дам телефона на Гущера!
– А сега кажи “ часовник“- настояваше да демонстрира гениялността на своето дете, съпругата на Иван.
Бебето я гледаше, но нямаше никава реакция.
– Ча- сов- ник- и за да е по- нагледно, заедно със сричките, жената сочеше часовника на ръката си. Ча- сов- ник- потрети майката, като с трепет очакваше думата да излезе от детето ѝ.
А то я гледнаше в очите и в стаята се чу, не очакваната дума, а “ тик- так, тик- так“!
Избухнаха в смях!
Дъщеря ѝ, все още стояща до вратата, се обади
– Видя ли?
– А на теб какво повече ти каза бебето, дъще?
– Ами...п ита “Кога ще си ходят тези хора?„
Отново гласовете от коридора се чуха
Явор- А да останем поне за една вечер ?
Иван- Не искаш да отидем за нафта, не ми даваш пари за номера на Гущера...Има хотел за бездомни! Ето го! Нямам право да ви давам адрес...ама нали сме градски...
Отново търсене, отново лутане, отново обикаляне...Най- после, след много обиколки, Явор, Зорница и Гошко, намериха голямата, триетажна постройка, наречена от Парижани “ Хотел за бездомни“ !
Посрещна ги на вратата мъж, на средна въздраст и без излишна любезност прибра паспортите и записа в книга, имената им.
– Приемам ви да пренощувате тук, защото сте с малко дете! И не казвайте на никого нито адрес, нито телефон! Забранено е! Особено за българи! Собственикът на тази голяма, триетажна къща, сега вече е покойник, в завещанието си е написал, че дарява къщата на кметството, с молба да се ползва за временен подслон на хора в затруднение.., но не и на българи!
– Как се казва този човек?
– Лозанов! Повече не зная и нямам право да кажа! Веднаж само спомена Вълко Червенков, Гулак и Горяни!
– Да, да, горяни, чувал съм! Било е някъде през 1944 до 1956 година!- подметна Явор
– Нямам право да казвам повече, уважавам покойника! Лека нощ! Ето ключовете за стаята ви ! Само за една нощ!
Намериха я. Явор не остана дълго със Зорница и Гошко. Остави куфара, огледа стаята, спря поглед върху масата, където стоеше ваза, пълна с красив букет от рози и излезе!
– Смятай, че розите са за теб, Зорнице! За добре дошла в Париж!- и затвори вратата след себе си.
Зорница не попита нищо. Прегърна Гошко и си легнаха, уморени от пътя, емоциите и неизвестното!
Заспаха!
“ Видя го отново. Висок, слаб, в дълга бяла риза... Той разтвори длан и се надвеси над нея...
– Нося ти да си избереш! Ето ги! Какъв цвят предпочиташ да бъдат очите ти? Сини, зелени, черни, пъстри, розови? Избери сама! Ето ги!
– Искам! Искам истински!...“
– Мамо, мамо! Събуди се!
Татко се върна, взе букета с рози, от вазата и излезе отново! Качи се в една бедняшка кола, от тия, без покрив! Кареше я една лелка, той на нея подари розите...и заминаха...видях през прозореца!
Зорница не каза нищо!
– Мамо, татко предател ли е?
Зорница мълчеше!
Прогледна!
Край
© Румяна Друмева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Бени, благодаря ти за “ Любими“ и за отделеното време на моя страничка! Трогна ме, с посещението си! Благодаря!!!
-
Руми, разплаках се... Какво повече да кажа, не зная... Може би да продължиш! Ще стане чудесен роман!
-
Хиляди благодарности, Елка, че спря на моя разказ, прочете търпеливо и коментира! Благодаря! Та даже и в „Любими“ ! Трогна ме, благодаря отново!
-
Много тъжно! А уж бяха тръгнали към светлото бъдеще - там на Запад, където всичко е розово! Забранено за българи! Поздрави за емоционалния разказ!
-
Отново благодаря, Лидия! Животът е хубав, нали? Нека му се насладим!
-
Не е необходимо да продължаваш. Така е добре, както казват - отворен финал. Животът ще го продължи, но как ли?
-
Благодаря, Лидия! Благодаря за коментара. Трогна ме! Не мисля да продължавам с тази история...преживявам всичко, а и ще стане дълго, като роман! Страх ме е да не Ви отегча!
Прегръщам Ви с благодарност! -
Зашемети ме с финала. Какво ли още ги очаква героите оттук нататък!?
-
Марианче, Младене, благодаря за отделеното време ! Блаодаря и за коментарите!
-
Благодаря за “ Любими“, Младене!
-
Ето откъде идвало заглавието: "Забранено за българи". Винаги съм се питал какво общо има и какво общо няма между евреите и българите? Тривиалният отговор е разбира се - българите-евреи. Но по отношение на масовите митарства, безусловно има общо. А това, което не е общо е, че евреите се опитват да превърнат една пустиня в градина, докато българите са на път да превърнат една китна градина /каквато е родината им/ в пустиня. И преуспяват в това! Целият разказ ми звучи като тъжна приказка за емигранти и същевременно горчива истина. Героите в нея ще оцеляват и твърде вероятно ще постигнат по-добър бит, отколкото в родината си, но същевременно, в името на личното си оцеляване, ще дадат и своя личен принос за окончателното затриване на българската нация. "Спасявайте се поединично!" - това е българският девиз и патент! Добре е, че другите нации не го следват. Добре е за тях! Браво, Руми! Написала си много стойностен и вълнуващ разказ.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
