С цвете тъмноалено в ръце
Арлекин е сам на карнавала.
Цяло в пудра – бялото лице,
а очите му горят печални.
Глупаво е да тъжиш встрани,
глупаво е роза да бленуваш!
Та родът човешки не от дни
знае да се храни и целува!
Киска се, плача горчив да спре
и криви се диво в смешни пози,
но не дава, даже да умре,
шутът кървавата своя роза. ...