15 nov 2012, 23:04  

Хораций -- Оди, I.13 "На Лидия" 

  Тraducciones » Poesía
3588 0 2
4 мин за четене

Квинт Хораций Флак (65 пр. Хр - 6 пр. Хр.) е един от най-големите римски лирици. Одите му в еолически стихове са едно от върховите постижения на античната поезия на латински език.

За две хиляди години в Европа са се случили много неща, включително откриването на римата. Не можем да знаем дали Хораций би я позвал, ако я познаваше. Българският текст, който предоставям, е силно адаптиран към чувствителността на съвременния читател. Който проявява интерес, би могъл да прочете преводите на Крум Димитров (в рима) или на Георги Батаклиев (имитиращ античното стихосложение).

 

Horatius, Carmina, I.13
Ad Lydiam 
Хораций, Оди, I.13
На Лидия 

        Cum tu, Lydia, Telephi

ceruicem roseam, cerea Telephi

        laudas bracchia, uae, meum

feruens difficili bile tumet iecur.

        Tunc nec mens mihi nec color

certa sede manet, umor et in genas

        furtim labitur, arguens

quam lentis penitus macerer ignibus.

        Vror, seu tibi candidos

turparunt umeros inmodicae mero

        rixae, siue puer furens

inpressit memorem dente labris notam.

        Non, si me satis audias,

speres perpetuum dulcia barbare

        laedentem oscula, quae Venus

quinta parte sui nectaris imbuit.

        Felices ter et amplius

quos inrupta tenet copula nec malis

        diuolsus querimoniis

suprema citius soluet amor die.

        Телефовия гъвкав врат,

        Телефовата плът, чист восък,

когато хвалиш ти, девойко свилокоса,

със мъка сдържам аз кипящ в кръвта ми яд. 

        Тогаз ум губя, изменен

        на моето лице цветът е,

сълза проблясва в миг и всичко туй е тътен

от бавния вулкан подут от огън в мен. 

        Изгарям, Лидия, веднъж

        у теб по раменете бели

видял следа от пир, де страсти са кипели,

на устните – печат от зъб на буен мъж. 

        Недей, о чуй ме, вечно мил

        да се надяваш, вечно верен

тоз варварин да е, устицата с Венерин

най-сладостен нектар пропита осквернил. 

        Трикратно – повече дори –

        блажени свързаните с връзка,

която мечът зъл на спорове не пръска,

скрепените с любов до сетните зари!

© Тошко Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не мисля, че епосът и лириката могат да се обяснят с психоанализата. В края на краищата, един такъв поглед не ни помага да разберем защо епически поеми вече не се пишат.

    Относно непознаването на римите: един превод в бял стих на български, струва ми се, би скрил сложността на разполагането на дългите и кратките срички в хорациевите оди (която надминава сложността на редуването на ударени и неударени в превода ми).
  • Интересно съдържание. Харесва ми, че Хораций не е познавал или не е ползвал рима. Браво, че изглежда си съчетал(?) двете насоки на превод.
    По повод лириката (и епоса): "Лиричната тематика пресъздава нежноеротичните и сексуалните нагонни пориви в социално допустима и естетично-удоволствена форма, а епосът претворява по сходен начин разрушителните и саморазрушителните тенденции, т.е. нагона към смъртта или несъзнавания стремеж към бащиното убийство."
    ("Психоанализа и философия", Хр. Димитров, 1973 г.)
    Вижда се, че не е съвсем "чиста лирика" стихотворението!
Propuestas
: ??:??